Дядо Паньовата дупка

  • Други имена
  • Дължина
    10 m.
  • Дълбочина
    16 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    130 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: да
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Не e екипирана за ТЕВ

    Карта

  • Картировач(и)
  • Дата
  • Официално пещерата е картографирана през 1964 г. Тя на практика представлява двупластова пропаст с два отвора на повърхността с денивилация 16 м. Според специалисти от хасковския Пещерен клуб „Айда” условията в нея напълно позволяват тя да бъде обитавана от хора в този далечен период от човешката история. Археологически проучвания тук не са правени. Няма запазени и артефакти. Това не означава, обаче че поселение тук не е имало.

    Днес легендите за местността са многобройни. Според стар обичай на всяка задушница жените от някогашното с. Раковски се събирали тук и споменавали името на дядо Паньо. Той пък открил случайно пещерата и криел тук част от вълната за абите от Емин ага. Една нощ дядо Паньо сънувал Богородица, която му рекла да направи до пещерята параклис. Дали това се е случило не знаем. Към този момент в Исторически музей – Димитровград нямаме данни за съществуването на храм в района.

    Друга легенда разказва, че под пещерата минавали подземна река, която се вливала в р. Марица и тунел, които също излизал на брега.

    Днес малко димитровградчани знаят за съществуването на Дядо Паньовата дупка. Заради безопасността на хората тя в момента е засипана.

    сн. Н. Добрев; Архив ИМ Димитровград