Духащата пропаст

  • Други имена
    Ямата която духа -
  • Дължина
    15 m.
  • Дълбочина
    13 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    1143 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Източник: ПК”Хелектит”София. 2000 Ямата която духа. с. Равна. м. ЮИ склон на вр. Глоговица. Понорски пещерен район 204. рег № 4653. дължина (20. 00 м), денивелация (-13. 80 м).

    GPS координати по Пулково N 43о 03′ 38, 2″ E 23o00’45, 7″

    Местонахождение и достъп: Намира се на около 2. 00 км север-северозапад от с. Равна, общ. Годеч, Софийска област. Входа и е разположен на 1175 м. н. в. в югоизточния склон на вр. Глоговица (1213 м. н. в.) в Равненеско-Клокотишкото плато (Радев, 1915, Конева), намиращо се в югоизточната част на Видличко-Височка Планина, част от Западна Стара Планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е село Равна. Непосредствено след табелата на селото, гледана откъм гр. Годеч от асфалтовото шосе се отделя път, в началото асфалтов, а после калдъръмен. Той изкачва стръмно хълма над селото и после става по-леко наклонен, достигайки платовидните части на планината. Движението по него продължава докато се отминат разположени в ляво картофени ниви и от същата страна се разкрие дълбоко дере. На отсрещния склон, малко по-ниско от нивото на пътя се вижда входа на пропастта “Ямата у плочака”. Тя ясно се забелязва от пътя по характерния, висок 1 м каменен зид около нея. През дерето, нагоре в североизточна посока се следва широка пътека, която с лек наклон води до голяма поляна, гората остава в дясно. На около 20 м след края на дерето, под група дървета и храсти в лявата част на поляната, в лявата част на поляната се вижда старо губилище с множество големи и малки камъни натрупани около него. Над него са двата входа на Пропастчиците № 4655. Подминава се губилището като се държи лявата част на поляната. След около 50 м в същата посока, пак в ляво се забелязва второ старо губилище, силно затлачено с големи скални блокове. Държи се лявата страна на поляната, като на около 15 м в същата посока се виждат група дървета и открити скални. Влиза се между храстите и дърветата, като в ляво под голямо дърво в основата на скални плочи се разкрива отвора на пропастта. Той е маркиран с бяла боя и ясно се откроява. Има и друг начин за достигане, но пътя е по-дълъг. След картофените ниви се държи главния път, който завива в североизточна посока и е с лек наклон. За кратко той навлиза в гора, след чийто край се отделя широк стръмен път. Той пресича ливадите и се изкачва по склона на височината Глоговица. На това място в западна посока се виждат редица губилища в първото, от които изчезва малко поточе (вода тече само през зимата и пролетта). Губилището се намира в основата на високи открити скали (огромни карни жлебове). Заобикаля се в ляво, като се минава покрай група дървета и храсти. В ляво под голямо дърво в основата на скални плочи се разкрива отвора на пропастта. Той е маркиран с бяла боя и ясно се откроява. Описание: Входът има формата на неправилна елипса с размери дължина 0. 8 м и широчина 0. 5 м. Следва тесен, силно наклонен (85 градуса) участък от около 1. 80 м, след което пропастта рязко се разширява за да достигне размери 2 м на 3 м. Тази част от входния отвес се развива по пукнатина с посока запад-югозапад. От тук надолу се появяват първите образувания по стените и тавана – предимно мечовидни сталактити и повлеци. На 6-тия метър спрямо входа се достига до малка площадка, откъдето пропастта се развива по пукнатина с посока север-юг. Надолу следват два малки прага от 2, респективно 3 м за да се попадне на равно глинесто дъно, с почти правоъгълна форма и размери 2. 6 м х 1. 6 м. В дясната страна на дъното, гледано от позиция, когато сме с гръб към отвеса се разкрива арковиден вход, който въвежда в полукръгла зала с надлъжно сечение наподобяващо конус. По стените се наблюдават класически форми на първичния подземен карст – фасетки, ребра и козирки, формирани от влизащи през губилището води. По всичко личи, че при многоводие тя образува поток на дъното, част от нея се губи близо до изхода и, а останалото количество навлиза в дънната зала и се губи в малък отвор сред глинения под в северната ѝ част. От дъното води началото си ниска галерия (фурна). Същата е направена проходима, чрез снемане на около 20-30 см от наслагите и разширяване на стеснение. Следва малка заличка и ново стеснение (разширено след разбиване), след което се попада в тясна галерия, в чиято лява част има надвиснали добре огладени камъни (блокаж), вероятно нанесени от старо губилище на повърхността. В пропастта, още от самия вход се усеща силно, студено въздушно течение с посока отвътре навън, което се следи от края на последната описана част. Името на обекта е дадено от откривателите. В пропастта са открити бръбъри от вида Pheggomosetes, които не са определени. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 20 м въже, две лентови примки, една метална примка, 1 планка 3 карабинера с муфа. Техническо описание: Въжето се връзва на дърво над входа на пещерата. Основното и дублиращото закрепване се правят на над отвора над пропастта. Дублиращото се връзва на скално ребро с 2 лентове примки а основното и но спит с планка. История на проучването: Пропастта е отворена чрез разкопаване от А. Жалов М. Кръстев и К. Стоичков на 16 септември 2000г. по време на клубна експедиция. На същата дата е разширен глинест тесняк и е преминато в малка зала. На 17 септември е разбит голям камък препречващ входа на тясна галерия и е проникнато 2 м навътре. На 23 септември същата година К. Стоичков и Ж. Петров, В. Дробенов и А. Жалов разчистват част от галерията и се прониква още около 2 м в нея. На 30 септември и 8 октомври членове на клуба правят безуспешни опити за разбиване на голям камък препречващ пътя напред. В следващите години камъкът е разбит но продължение не е открито. Алексей Жалов- ПК”Хелектит”София.

    Описание на достъпа

    Източник: ПК”Хелектит”София. 2000 Ямата която духа. с. Равна. м. ЮИ склон на вр. Глоговица. Понорски пещерен район 204. рег № 4653. дължина (20. 00 м), денивелация (-13. 80 м).

    GPS координати по Пулково N 43о 03′ 38, 2″ E 23o00’45, 7″

    Местонахождение и достъп: Намира се на около 2. 00 км север-северозапад от с. Равна, общ. Годеч, Софийска област. Входа и е разположен на 1175 м. н. в. в югоизточния склон на вр. Глоговица (1213 м. н. в.) в Равненеско-Клокотишкото плато (Радев, 1915, Конева), намиращо се в югоизточната част на Видличко-Височка Планина, част от Западна Стара Планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е село Равна. Непосредствено след табелата на селото, гледана откъм гр. Годеч от асфалтовото шосе се отделя път, в началото асфалтов, а после калдъръмен. Той изкачва стръмно хълма над селото и после става по-леко наклонен, достигайки платовидните части на планината. Движението по него продължава докато се отминат разположени в ляво картофени ниви и от същата страна се разкрие дълбоко дере. На отсрещния склон, малко по-ниско от нивото на пътя се вижда входа на пропастта “Ямата у плочака”. Тя ясно се забелязва от пътя по характерния, висок 1 м каменен зид около нея. През дерето, нагоре в североизточна посока се следва широка пътека, която с лек наклон води до голяма поляна, гората остава в дясно. На около 20 м след края на дерето, под група дървета и храсти в лявата част на поляната, в лявата част на поляната се вижда старо губилище с множество големи и малки камъни натрупани около него. Над него са двата входа на Пропастчиците № 4655. Подминава се губилището като се държи лявата част на поляната. След около 50 м в същата посока, пак в ляво се забелязва второ старо губилище, силно затлачено с големи скални блокове. Държи се лявата страна на поляната, като на около 15 м в същата посока се виждат група дървета и открити скални. Влиза се между храстите и дърветата, като в ляво под голямо дърво в основата на скални плочи се разкрива отвора на пропастта. Той е маркиран с бяла боя и ясно се откроява. Има и друг начин за достигане, но пътя е по-дълъг. След картофените ниви се държи главния път, който завива в североизточна посока и е с лек наклон. За кратко той навлиза в гора, след чийто край се отделя широк стръмен път. Той пресича ливадите и се изкачва по склона на височината Глоговица. На това място в западна посока се виждат редица губилища в първото, от които изчезва малко поточе (вода тече само през зимата и пролетта). Губилището се намира в основата на високи открити скали (огромни карни жлебове). Заобикаля се в ляво, като се минава покрай група дървета и храсти. В ляво под голямо дърво в основата на скални плочи се разкрива отвора на пропастта. Той е маркиран с бяла боя и ясно се откроява. Описание: Входът има формата на неправилна елипса с размери дължина 0. 8 м и широчина 0. 5 м. Следва тесен, силно наклонен (85 градуса) участък от около 1. 80 м, след което пропастта рязко се разширява за да достигне размери 2 м на 3 м. Тази част от входния отвес се развива по пукнатина с посока запад-югозапад. От тук надолу се появяват първите образувания по стените и тавана – предимно мечовидни сталактити и повлеци. На 6-тия метър спрямо входа се достига до малка площадка, откъдето пропастта се развива по пукнатина с посока север-юг. Надолу следват два малки прага от 2, респективно 3 м за да се попадне на равно глинесто дъно, с почти правоъгълна форма и размери 2. 6 м х 1. 6 м. В дясната страна на дъното, гледано от позиция, когато сме с гръб към отвеса се разкрива арковиден вход, който въвежда в полукръгла зала с надлъжно сечение наподобяващо конус. По стените се наблюдават класически форми на първичния подземен карст – фасетки, ребра и козирки, формирани от влизащи през губилището води. По всичко личи, че при многоводие тя образува поток на дъното, част от нея се губи близо до изхода и, а останалото количество навлиза в дънната зала и се губи в малък отвор сред глинения под в северната ѝ част. От дъното води началото си ниска галерия (фурна). Същата е направена проходима, чрез снемане на около 20-30 см от наслагите и разширяване на стеснение. Следва малка заличка и ново стеснение (разширено след разбиване), след което се попада в тясна галерия, в чиято лява част има надвиснали добре огладени камъни (блокаж), вероятно нанесени от старо губилище на повърхността. В пропастта, още от самия вход се усеща силно, студено въздушно течение с посока отвътре навън, което се следи от края на последната описана част. Името на обекта е дадено от откривателите. В пропастта са открити бръбъри от вида Pheggomosetes, които не са определени. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 20 м въже, две лентови примки, една метална примка, 1 планка 3 карабинера с муфа. Техническо описание: Въжето се връзва на дърво над входа на пещерата. Основното и дублиращото закрепване се правят на над отвора над пропастта. Дублиращото се връзва на скално ребро с 2 лентове примки а основното и но спит с планка. История на проучването: Пропастта е отворена чрез разкопаване от А. Жалов М. Кръстев и К. Стоичков на 16 септември 2000г. по време на клубна експедиция. На същата дата е разширен глинест тесняк и е преминато в малка зала. На 17 септември е разбит голям камък препречващ входа на тясна галерия и е проникнато 2 м навътре. На 23 септември същата година К. Стоичков и Ж. Петров, В. Дробенов и А. Жалов разчистват част от галерията и се прониква още около 2 м в нея. На 30 септември и 8 октомври членове на клуба правят безуспешни опити за разбиване на голям камък препречващ пътя напред. В следващите години камъкът е разбит но продължение не е открито. Алексей Жалов- ПК”Хелектит”София.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Долната галерия не е картирана

    Техническо описание

    Източник: ПК”Хелектит”София. 2000 Ямата която духа. с. Равна. м. ЮИ склон на вр. Глоговица. Понорски пещерен район 204. рег № 4653. дължина (20. 00 м), денивелация (-13. 80 м).

    GPS координати по Пулково N 43о 03′ 38, 2″ E 23o00’45, 7″

    Местонахождение и достъп: Намира се на около 2. 00 км север-северозапад от с. Равна, общ. Годеч, Софийска област. Входа и е разположен на 1175 м. н. в. в югоизточния склон на вр. Глоговица (1213 м. н. в.) в Равненеско-Клокотишкото плато (Радев, 1915, Конева), намиращо се в югоизточната част на Видличко-Височка Планина, част от Западна Стара Планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е село Равна. Непосредствено след табелата на селото, гледана откъм гр. Годеч от асфалтовото шосе се отделя път, в началото асфалтов, а после калдъръмен. Той изкачва стръмно хълма над селото и после става по-леко наклонен, достигайки платовидните части на планината. Движението по него продължава докато се отминат разположени в ляво картофени ниви и от същата страна се разкрие дълбоко дере. На отсрещния склон, малко по-ниско от нивото на пътя се вижда входа на пропастта “Ямата у плочака”. Тя ясно се забелязва от пътя по характерния, висок 1 м каменен зид около нея. През дерето, нагоре в североизточна посока се следва широка пътека, която с лек наклон води до голяма поляна, гората остава в дясно. На около 20 м след края на дерето, под група дървета и храсти в лявата част на поляната, в лявата част на поляната се вижда старо губилище с множество големи и малки камъни натрупани около него. Над него са двата входа на Пропастчиците № 4655. Подминава се губилището като се държи лявата част на поляната. След около 50 м в същата посока, пак в ляво се забелязва второ старо губилище, силно затлачено с големи скални блокове. Държи се лявата страна на поляната, като на около 15 м в същата посока се виждат група дървета и открити скални. Влиза се между храстите и дърветата, като в ляво под голямо дърво в основата на скални плочи се разкрива отвора на пропастта. Той е маркиран с бяла боя и ясно се откроява. Има и друг начин за достигане, но пътя е по-дълъг. След картофените ниви се държи главния път, който завива в североизточна посока и е с лек наклон. За кратко той навлиза в гора, след чийто край се отделя широк стръмен път. Той пресича ливадите и се изкачва по склона на височината Глоговица. На това място в западна посока се виждат редица губилища в първото, от които изчезва малко поточе (вода тече само през зимата и пролетта). Губилището се намира в основата на високи открити скали (огромни карни жлебове). Заобикаля се в ляво, като се минава покрай група дървета и храсти. В ляво под голямо дърво в основата на скални плочи се разкрива отвора на пропастта. Той е маркиран с бяла боя и ясно се откроява. Описание: Входът има формата на неправилна елипса с размери дължина 0. 8 м и широчина 0. 5 м. Следва тесен, силно наклонен (85 градуса) участък от около 1. 80 м, след което пропастта рязко се разширява за да достигне размери 2 м на 3 м. Тази част от входния отвес се развива по пукнатина с посока запад-югозапад. От тук надолу се появяват първите образувания по стените и тавана – предимно мечовидни сталактити и повлеци. На 6-тия метър спрямо входа се достига до малка площадка, откъдето пропастта се развива по пукнатина с посока север-юг. Надолу следват два малки прага от 2, респективно 3 м за да се попадне на равно глинесто дъно, с почти правоъгълна форма и размери 2. 6 м х 1. 6 м. В дясната страна на дъното, гледано от позиция, когато сме с гръб към отвеса се разкрива арковиден вход, който въвежда в полукръгла зала с надлъжно сечение наподобяващо конус. По стените се наблюдават класически форми на първичния подземен карст – фасетки, ребра и козирки, формирани от влизащи през губилището води. По всичко личи, че при многоводие тя образува поток на дъното, част от нея се губи близо до изхода и, а останалото количество навлиза в дънната зала и се губи в малък отвор сред глинения под в северната ѝ част. От дъното води началото си ниска галерия (фурна). Същата е направена проходима, чрез снемане на около 20-30 см от наслагите и разширяване на стеснение. Следва малка заличка и ново стеснение (разширено след разбиване), след което се попада в тясна галерия, в чиято лява част има надвиснали добре огладени камъни (блокаж), вероятно нанесени от старо губилище на повърхността. В пропастта, още от самия вход се усеща силно, студено въздушно течение с посока отвътре навън, което се следи от края на последната описана част. Името на обекта е дадено от откривателите. В пропастта са открити бръбъри от вида Pheggomosetes, които не са определени. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 20 м въже, две лентови примки, една метална примка, 1 планка 3 карабинера с муфа. Техническо описание: Въжето се връзва на дърво над входа на пещерата. Основното и дублиращото закрепване се правят на над отвора над пропастта. Дублиращото се връзва на скално ребро с 2 лентове примки а основното и но спит с планка. История на проучването: Пропастта е отворена чрез разкопаване от А. Жалов М. Кръстев и К. Стоичков на 16 септември 2000г. по време на клубна експедиция. На същата дата е разширен глинест тесняк и е преминато в малка зала. На 17 септември е разбит голям камък препречващ входа на тясна галерия и е проникнато 2 м навътре. На 23 септември същата година К. Стоичков и Ж. Петров, В. Дробенов и А. Жалов разчистват част от галерията и се прониква още около 2 м в нея. На 30 септември и 8 октомври членове на клуба правят безуспешни опити за разбиване на голям камък препречващ пътя напред. В следващите години камъкът е разбит но продължение не е открито. Алексей Жалов- ПК”Хелектит”София.