Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Обитава се от голяма колония прилепи
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Дрънчи дупка –
с. Мрамор *Община Тополовград –
Хасковска област –
Местност: Кариерата –
Сакарски пещерен район № 308 –
Средногорско-Тракийска област –
G P S – E: 26, 321788 N: 42, 025280 – WGS84
Рег.№ 281 *Код № 308002 *НМВ 140м.
Обща дължина 257м. *Денивелация -94м.
Била е известна на местното население. Съобщена за първи път от К. и Х Шкорпил през 1890г. Първо частично проучване на 18/06/1960г от алпинисти и пещерняци от „Кабиле“ Ямбол, водени от П. Карабаджаков. Картирана от ПК при тур. д-во „Кабиле“ гр. Ямбол през 70-те години. Главен картировач Кунчо Кунев. Прекартирана от пловдивчани от групата по спелеология към ЕСПУ „С. Попов“ – Пловдив под ръководството на Ив. Петров и И. Савчев през 1986г.
Местонахождение:
Намира се на 2, 100м югоизточно на 152 градуса от с. Мрамор в района на кариерата за мрамор, от дясната страна в скален венец. Развита в мраморизирани триаски варовици от северното бедро на Сакарската антиклинала.
Описание на пещерата:
Стъпаловидно-низходяща, разклонена пропастна пещера с големи струпвания на гравитационни блокове и капещи води. Входът е незабележим между камъните – 40х50см, почти отвесен, като се развива перпендикулярно на склона. От входа надолу на 7-8м има малка зала с 2 разклонения надолу. Има доста срутища и блокажи. В едното разклонение е влизано (иманяри по всяка вероятност), има хвърлена 4м тръба и други боклуци. (А. Парталев)
Описание 2 –
Вертикална пропаст с хоризонтална галерия на дъното. Денивелация -49м. Има малък отвор,, който трудно се намира. Започва с 26-метров отвес отвес, голяма наклонена площадка, от която се достига до денивелация около 40м. и несложен лабиринт между скални блокове и суха глина. В дясно площадката свършва с наклонен сипей(Внимание – опасно от каменопад ??)и 10-метров отвес, след който започва хоризонталната галерия, дълга около 60м. Тя я е широка средно 2-5м., висока 3-8м. и в нея има гуано от прилепни колонии. Според устни сведения от ямболски пещерняци, получени по-късно, всред камъните на пода на тази галерия имало дупка, от която можело да се продължи надолу, докъм -95м. денивелация. Бедна на образувания – сталактити, сталагмити, дендрити. Малко езерце 1х1м с дълбочина 0, 1м. През 1970г. П. Берон и Вл. Бешков се спускат в пропастта и проучват фауната й. Известни са 6 вида животни. Прилепи – колония на 50-ия метър от около 150 екземпляри.
Пропастта не е екипирана за ТЕВ.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Екипирана за ТЕВ. Входен отвес -40 м.