Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: да
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Прилепи, кърлежи, стоножки, ручейници /П.Дренски- 1927 г./
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Долната мааза | *Долната маара –
с. Бяла *Община Сливен *Сливенска област –
Махала – мина Хамза дере (Качулка)-
Местност: Хамза дере –
Твърдишки карстов район № 216 –
Старопланинска област –
Статус: В национален парк (резерват)-
G P S – E 26, 105851 N 42, 460577 – WGS84
Рег.№ 279 *Код № 216004 *НМВ 808м.
Обща дължина 280м. *Денивелация -52м.
История на откриването:
Пещерата е открита и проучвана за първи път през 1926г от ямболски туристи начело с Л. Брънеков и Ст. Зафиров. На 13/07/1927г П. Дренски и Ив. Юлиус посещават пещерата и събират фауна. В периода 1-5 юни 1935г Нено Атанасов, придружен от откривателите Ив. Търпанов, Б. Мончев, Л. Брънеков и Ст. Зафиров от Ямбол, детайлно проучва и картира пещерата и събира биоспелеологичен материал. Прекартирана на 21/04/1976 г. от К. Илиев, Л. Камбурова ПК „Протей“ гр. Сливен и П. Карабаджаков и Кунчо Кунев от ПК „Кабиле“ гр. Ямбол във връзка с конкурс за най-точна карта за 1976 г.
Местонахождение:
Пещера в триаска формация на югозападния склон на в. Качулка (1, 082м. н. в) в Елено-Твърдишки дял на Средна Стара планина. Намира се на 6. 3км северно от с. Бяла, под пещерата „Средната Мааза“, на югозападния склон на вр. Качулка. Височина над МЕБ 220м. „Беленските пещери отстоятъ на 26 клм. северо-западно (NW) отъ Сливенъ и на 6-7 клм. северно (N) отъ с. Бела, Сливенско. До техъ можемъ да отидемъ отъ Сливенъ по шосето за гр. Елена, отъ което се отклоняваме въ лево (W) по шосето за с. Бела, Сливенско, следъ което на 13 клм. отъ последното шосе, се отклоняваме въ десно (N), по пътя за каменовъглена мина „Качулка“ и на 16 клм. се отделяме наново въ лево (NW) по пътя вече за каменовъглена мина „Русалка“, по те¬чението на р. Хамза-дере, която мина е точно на 26 клм. отъ Сливенъ. Източно на 500-600 метра отъ мина „Русалка“ е каменовъглена мина „Хамза-дере“. На 25 минути пжть отъ. тукъ, въ югозападните склонове на връхъ „Качулка“, високъ 1082 метра, се намиратъ 3-те Бъленски пещери Маазитъ-: 1. Горна Мааза, 2. Средна Мааза и 3. Долна Мааза. Най-голямата и най-интересната отъ Бъленските пещери е „Долната Мааза“. Намира се подъ пещерата на „Бурсуците“, на югозападния склонъ на връхъ „Качулка“, на височина около 800 м.. Забелязва се доста мъчно, понеже е всредъ гората. За ориентиране могатъ да ни служатъ варовитите скали, които съ близко до нея. Около входа всичко е обрасло съ гора и храсти, които го правятъ едва забележимъ. Геологическата възрасть на варовитиге скали, въ които е образувана пещерата е триасова (Нено Атанасов 1935г.).
Описание на пещерата:
Пещерата е развита на три нива, разклонена и влажна. Входът гледа на югозапад, висок е 1, 50м и е широк 3, 5м. Галерията слиза надолу и на седмия метър завива на север, стеснява се при деветия метър до 0, 65м, като образува теснина висока 0, 7м. След това на 11м има разклонение в ляво, дълго 1, 5м и широко 0, 8м. По-нататък се достига до малка доста висока зала, чиито стени са покрити с повлеци и сталактити. Залата има две разклонения – горно и долно. Горното започва с изкачване по големи каменни блокове. В началото е широко 3, 75м и е доста високо – средно 7-10м. Слиза се в първата голяма зала, висока до 10м и широка 17м. Долната галерия е в ляво от горната. В началото е тясна, но след това се разширява значително и прераства в зала с елипсовидна форма и размери 10х4х2м. По-нататък галерията се стеснява, после се разширява, завива няколко пъти и се съединява с горната. Тук по полегнали каменни блокове се слиза до началото на пропаст с дълбочина 38м. На 38м от входа галерията се стеснява до 0, 70м. На 42м тя се разширява до 2м. На 57м от входа галерията се разделя вляво и дясно. Дясното разклонение прави спираловиден завой и води до три последователно, свързани зали. Първата зала е с по-големи размери и високите ѝ сводове са украсени с дипли и малки сталактитни образувания. Тази зала се стеснява, като преминава във втората, по-голяма зала. Третата зала е една от най-красивите в пещерата. В края ѝ има има две езерца. Лявото разклонение също се раздвоява. И двете клона завършват със зали. Едната е с размери 5х2. 5м, другата – “Слоновите уши”, е дълга 4, 5м, широка 6, 5м и висока 1, 5м. В края си тази зала се стеснява и преминава в тясна галерия, в чийто край има 7-метрова пропаст. На дъното ѝ се намира и най-голямата пещерна зала, наречена „Свещите“ (дължина 20м, ширина 14, 5м и височина, достигаща 10-15м. Залата се казва “Свещите“ поради многото сталагмити. От залата водят началото си две галерии, които в последствие се съединяват. Дясното води до зала “Боздуганите“. От нея се слиза до езерата. Първото езеро (дължина 6м, ширина до 3,5м и дълбочина 1,5-2м) е обкичено с красиви сталактити. Краят на езерото е под един скален блок. След преминаването над него се слиза до второто езеро (дължина 5м, ширина до 2м и дълбочина до 1-1, 5м. Тук е едно и най красивите места в пещерата. Наблюдава се голямо разнообразие на сталактити. След езерото галерията прави няколко завоя, значително се стеснява и снижава в завършва. Общата дължина на пещерата e 280м, а денивелацията е – 52м (описание от А. Жалов по Нено Атанасов). „Пещерата „Долна Мааза“, морфологически можемъ да разделимъ на 3 части: I. Отъ 0-38 м. II. Отъ 38-102 м. и III. Отъ 102-162 м. Това поделение правя възъ основа на разнообразния характеръ на галериитъ. Така първата часть, въ нача¬лото на входа е съ низъкъ таванъ, но е разширенъ значително на 34 м. предъ пропастьта, отъ където и давамъ името „Галерия къмъ пропастьта“. Втората часть е почти целата съ низъкъ таванъ, най-мъчно проходима и постоянно обливана отъ капяща вода. Поради сложностьта на входовете я наричамъ „Лабиринтъ“. Третата часть е съ грамадни зали, високи сводове и красиви езера, затова я наричамъ „Езерна часть“. 1. Галерия къмъ пропастьта. — Входа на пеще¬рата гледа точно на SW и е високъ 1, 50 м., а широкъ 3, 50 м. (фиг. 1). Въ началото се издава като разширение, т. е. предверие, което на 0-1 м. има посока SW, която на 2 м. е вече O15°S. Същинскиятъ входъ на пещерата, който води за вътрешностьта, е на 3-тия метъръ следъ предверието, като върви съ същата посока (O15°S), слиза надолу и на 7 м. завива съ посока N, стеснява се при 9 м. до 0, 65 м., като образува, теснина висока 0, 70 м., презъ която може да се мине само съ лазене по коремъ. Следъ това на 11 м. прави едно разклонение въ лево, дълго 1, 50 м. и широко 0, 80 м. По-нататъкъ, малко по-малко входа се разширява, изменя посоката си въ десно (N15°O) и на 14 м. тя е вече O15°S, входа малко се разширява и излиза въ една малка зала отъ която водятъ два входа. Тази зала е доста висока и стените ѝ съ покрити съ хубави гънки и сталактити. Отъ гореспоменатата зала започватъ два входа: горенъ (а) и доленъ (б). Горния входъ (а) върви съ посока N15°O и почва съ едно изкачване нагоре презъ много големи каменни блокове, широкъ въ началото 3, 75 м. Освенъ това е доста високъ средно 7-10 м.. Къмъ средата на този входъ на 23 м., между грамадните каменни блокове, прозира една голяма дупка (0, 50 м. широка и 1 м. дълга), презъ която се вижда долния входъ. Следъ още малко изкачване по гра¬мадния камененъ блокъ (5×6 м.), почваме да слизаме надолу въ първата голема и при това висока до 10 м. хубава зала. Въ нея също съ разхвърлени по най-безразборенъ начинъ много каменни блокове отъ разни големини, въ тоя хаосъ се крие особената ѝ красота. Въ дъното на десната страна на залата се намира големъ, хубавъ и нагънатъ – потекълъ надолу сталактитъ. Тази зала е 17 м. дълга и има най-голяма широчина 14 м. Долния входъ (б) — започва отъ същото место, откъдето и горния (17 м.), само че малко въ лево отъ него, съ едно отклонение отъ 20° и посока точно N. Влизането става съ провиране по коремъ, следъ което той се разширява значително въ една зала съ широчина 10 м., дължина 4 м., височина 1, 50—2 м., която е почти елипсовидна. Въ нейната лева страна се разклонява въ една – съ сжщата форма заличка, въ която се влиза само по коремъ. По нататъкъ главната зала се стеснява, пакъ разширява но вече върви като входъ, за¬вива на 28 м. съ посока N75° О, прави неколко слаби зави¬вания и на 34 м., се съединява съ горния входъ, като съ това разширява и увеличава лявата страна на залата въ основата, особено въ по-горнитe части и свода. Тукъ на 34 м. съ полегнали каменни блокове като стъпала по които слизаме, а предъ насъ е пропастьта – кладенецъ, дълбока 38 м., въ която камъкътъ отива за 6-7 секунди. Всеки който е миналъ тукъ, е изкушаванъ отъ желанието да хвърли камъкъ, да чуе отдалечаващиятъ му глухъ тътнежъ, и съ нетърпение и облекчение да дочака последния ударъ некъде въ дъното на пропастьта. Може би тази пропасть, води въ други долни разклонения на пещерата, обаче въ нея не влъзохъ, понеже не разполагахъ съ нужните снаряжения. На 34 м., остьта на пещерата взема посока WO до 38 м. Тукъ въ десно залата се разширява, като пода и е осъянъ съ много каменни блокове, а надъ техъ по стената се е разлелъ големъ и хубавъ сталагмитъ. До тукъ завършва първата часть на пещерата, която наричамъ „Галерия къмъ пропастьта.“ II. Лабиринтъ. – На 38 м. входа е стесненъ до 0, 70 м. и минаването става съ провиране по коремъ, като има вече посока O80°N, доста низъкъ и стесненъ. На 42 м. се разширява до 2 м. и мени посоката си въ O15N. Точно тукъ е легналъ единъ сталагмитъ въ основата на входа и съ върхътъ си почти е опрелъ въ тавана. Той така е образуванъ, че по кржглата си и спирално завита форма, наподобява напълно „Охлювъ“, откъдето справедливо е получилъ името си. Следъ „Охлюва“, малко въ десно отъ него, върху една издадена часть отъ низкия таванъ, играта на формите е стигнала своя уникумъ, въ изкристализираме варовитото вещество, уподобяващо „птиче“. Този входъ върви все съ тази ширина (1 м.) к височина 1, 50-1, 70 м. още отъ 42 м., прави завои, разширения къмъ тавана и на 53 м. завива точно на N, като вече малко се разширочава при сжщата височина и на 57 м. се разделя въ лево и десно. Този входъ що отива на десно, на 59 м. променя по¬соката си въ N75°O, прави спираловиденъ завой, по който се отива въ 3 последователни, разширени и свързани една съ друга зали. Въ първата зала прави впечатление увеличе¬ния размеръ въ страни и на височина. Сводовее значително високи съ украсени съ дипли и малки сталактитни об¬разувания. Тази зала наново се стеснява, като преминава въ втората по-голема зала. Тукъ на 64 м. посоката на остьта на залата се променя въ O60°S, като навлиза въ третата зала, която е една отъ най-красивите въ тази пещера. Въ своитъ два крайни пункта, тя се разклонява и тези разклоненя вървятъ вече нагоре, до техъ се стига съ трудно из¬качване. Целата зала е изваяна отъ млечно белъ варовикъ. Тавана е съ голема височина 8-10 м., чудесно драпиранъ, а некои сталактити иматъ плочестъ видъ и така стигнали до пода, образуватъ разни дължини и дебелини — струни, които отъ ударъ на бастунъ издаватъ разни тонове, подобни на камбани, затова тази зала е наречена „Камбаните“. Въ дъното съ две езерца съ студена, кристална вода. До тукъ съ стигнали мнозина и съ това съ сметнали, че пещерата свършва, а тя е едвамъ 73 м. Казахме, че на 57 м. единия входъ отива въ десно, а другия въ лево. Този въ лево върви съ посока W25°S, разеширенъ отъ 1 до 3 м., на 63 м. прави завой въ десно съ по¬сока W65°N и на 64 м. се раздвоява – на лево въ една свършваща задънено зала, дълга 5 м. и широка 2’50 м. сравнително низка и десно – по главната ось на пещерата съ посока N и значително стесненъ входъ отъ 0, 50 м. до 2 м.. Съ тази посока (N) този входъ върви до 69 м. кждето значително се разширява въ десно, особено въ левата страна, като образува залата на „Слоновите уши“, дълга 4, 5 м, широка 6, 5 м. и висока 1’50 м. Въ левата предна страна на тази зала съ сталактитните образувания наречени „Слонови уши“, отъ където е името на залата. Тукъ му е местото да отбележа, че при завоя на 64 м. подъ него низко на 1 м. – другъ входъ върви подобно на лабиринтъ. Той иде като доленъ входъ още отъ началото следъ пропастьта (38 м.), върви като такъвъ въ лево до „Охлюва“ и тамъ се отделя самостоятелно. Съ малка широчина отъ начало и разширенъ по-нататъкъ, завива на две места, като при първия завой образува езеро и е вече съединенъ съ главния входъ между 47-48 м.. Следъ това прави големъ завой, кждето се виждатъ много гънки, тераси и наново върви като доленъ входъ на тесната десна галерия (64—69), изли¬заща въ залата на „Слоновите уши“. На 74 м. залата на „Слоновите уши“, се стеснява много и на 75 м. провирането става пакъ по-коремъ. Входа взема посока N5° О като се разширочава въ началото дори до 3 м.. Десната страна на този входъ е по низка, събрала по пода значително количество вода. Лавата страна е малко ви¬сока до 1 м. и върви терасовидно, като образува предна и задна тераси. Последната се простира доста навътре, низко и за това не може да. се стигне до нейния край. Входа продължава въ същите размери и на 83 м. променя посоката си въ W 15° N, малко се разширява въ десно, следъ което наново завива въ лево на 86 м. съ посока W40°S, но вече малко стесненъ. На 88 м. пакъ има разширение, особено това става въ дясната страна на този тесенъ и високъ до 1, 50 м. входъ,. вървящъ почти еднообразно до 95 м.. Въ десната страна надъ основата на входа има втора тераса, която значително го разширява, но височината му се движи отъ 0, 50-1 м.. Тукъ на 91 м. наново се появява успореденъ долния входъ и се загубва на 95 м.. На 95 м. входа завива въ десно съ посока W55°N, като увеличава височината и широчината си до 2 м. Точно на 98 м. предъ насъ е пропастьта – пpaгъ, дъл¬бока 7 м. и входа остава като тераса надъ нея. До тукъ свършва най-сложната и най-мъчно проходима часть на пещерата, изъ галериите на която човекъ мъчно би се управилъ безъ водачъ. Прекрасно би могълъ да влиза отъ единъ входъ въ другъ, да лази по коремъ въ трети, да из¬лиза въ четвърти и да губи престава, къде точно се намира. Затова на тази часть отъ пещерата давамъ името „Лабиринтъ“. Ш. Езерна часть. – Слизането въ третата часть на пещерата е затруднено отъ дълбочината на пропастьта — прагъ и става по два начина: 1. Съ въже (което е необходимость) и 2. Катерене или спускане безъ въже, придружено съ много мъчнотии. Въ десно надъ пропастьта-прагъ по терасовидни издадини се спускаме и слизаме въ долната зала подъ пропастьта. Тази зала е въ непосредствена връзка съ другата по-голема зала и има на 100 м. посока W 45° S. Двете зали съ съединени и образуватъ най-големата зала въ тази пещера, която завива задъ самата пропасть, съ дължина 20 м., широчина 14, 50 м. и особено високъ таванъ въ десната страна (10-15 м.). Когато влеземъ въ залата на 117 м. въ лево се издига голема скала (блокъ), не опираща въ тавана съ размери: 5, 50 м. дължина и 3, 50 м. широчина. Навътре на 120 м. тази голъма зала е значително разширена и така обгръща скалата, че последната остава вътре въ нея. Въ тази зала съ разхвърлени въ разни положения и други голъми каменни бло¬кове, много варовити . отложения върху пода, въ видъ на накипи, кора, гроздовидни образувания, върху които постоянна капе вода. Въ десната задна половина на тази зала (124 м.) се издигатъ отъ пода й, 5 сталагмити въ чудно хубавъ бледо-жълтъ цвътъ, нюансирани въ слабо розово – редка красота за тази пещера. Най-високия отъ техъ е 1, 50 м., най-низкия 0, 50 м. и въ диаметъръ средно 4-5 см.. Всички съ почти върху слаба основа – накипна кора, при допиране се клатятъ. Надъ техъ въ задната страна се издига грамаденъ сталактитъ, подобенъ въ свойте форми на „Амвонъ“, отъ където е получилъ името си. Целата зала справедливо би било да я наречемъ „Свещитe“, на каквито приличатъ израстналите по пода ѝ сталагмити. Повръщайки се на 112 м. залата е вече стъснена до 1, 20 м., следъ 2 м. дължина тя наново се разширява, преимуществено въ десно, съ дължина 10 м., широчина въ основата 5 м. и височина на свода до 15 м.. Въ десната си горна часть е непристъпна поради големината си и разхвърлените грамадни каменни блокове. На 119 м. входа се разделя на: горенъ и доленъ, съ променена посока – W. Горния входъ върви въ тази посока, обаче минава по каменни блокове и на 124 м. се съединява съ долния входъ съ левата си половина. По целото продължение на горния входъ и местото дето се съединяватъ двата входа е обкичено съ толкова много сталактити, така добре запазени, че човекъ може само да се удивлява. А нагоре таванътъ е така високъ и разнобразието на сталактитните форми чудновато: бъбрековидни, гроздовидни, вретеновидни, скрежъ и т. н. Красотата на това место не се подава на описание. Този входъ съ тази посока продължава още 6 м. и следъ много непристъпни завой променя посоката си въ S, завива на лево, изправя се почти нагоре подъ големъ наклонъ до 45° и човекъ добива впечатление, че тукъ е края. Обаче, следъ 1-2 м. таванътъ се разширява куполовидно подобно небе, по което съ изкристализирали дребни сталактити въ особени ръбести, ъглести формички, които при осветлението на ацителеновата лампа, така отразяватъ и пречупватъ светлината, че напълно наподобяватъ звезди, отъ тукъ давамъ името на този красивъ кътъ „Звездно небе“. Освенъ него въ левата страна е изкристализиралъ грамаденъ сталактитъ опиращъ почти до пода, съ белъ цвътъ подобенъ на слонова кость. Въобще, цялата тази малка зала е облицована съ чисто бело варовито вещество. До къде нагоре стига тази стръмна галерия, не е изследвано. До 18 м. е стигналъ смелия туристъ Стефанъ Зафировъ отъ Ямболъ, по нагоре е невъзможно да се отиде, поради големия наклонъ до 45° и хлъзгавината отъ калящата вода. Най-вероятно е въ връзка съ некой поноръ отъ повърхностьта. На десно отъ горния входъ на 119 м. непосредствено съединена съ него е Голямата зала, която е продължение отъ първата, но е по-малка въ основата, обаче се разширява въ горната си часть, отъ където почва сводътъ й. Това е залата съ най-високия таванъ, въ тази пещера, достигащъ до 20 м. Целата зала се продължава напредъ въ лево и десно, като променя посоката на остьта на 124 м. въ W 67° N, върви напредъ и се стеснява чакъ при езерото на 134 м. Всредъ нея се издига грамадна скала (блокъ) съ височина въ средата, подъ 90°, така че въ страни се получаватъ стръмнини и преминаването по нея е опасно. По всичко изглежда, че тази скала е пропаднала часть отъ страни или отъ тавана, нещо което се забелезва и въ другите зали. Подъ нея и по пода на залата върви пукнатина, която се губи напредъ. Въ предната си часть тази скала е начупена на много каменни класове които съ. подъ 35°, по техъ се изкачваме нагоре доста високо отъ общото ниво и на 130 м. наново слизаме въ противната страна надолу. Надъ тази скала, високо горе на тавана, съ най-големите висящи като полюлей сталактити, заобиколени съ едно големо множество разнообразни буздугани, на които можемъ само отъ далече да се възхи¬щаваме. Тази грамадна зала, що побира толкова грамадни каменни блокове и толкова красота, отъ разнообразието на сталактитите, особено буздуганите, справедливо я наричамъ Зала на „Буздуганите“. Отъ 130 м. напредъ залата се стеснява до 3 м. широ¬чина въ основата, обаче височината на тавана се запазва. Всички каменни блокове тукъ съ косо на входа подъ 30—35°, по които слизаме до езерата. На 134 м. е първото го¬лемо езеро, обкичено съ безброй красиви сталактити. Достига най-голяма дължина до 6 м., широчина 3, 50 м. и дълбочина 1, 50-2 м.. Водата му е ту бистра като сълза, ту синкаво-зеленикава. Въ нея се оглеждатъ млечно белите ста¬лактити, които завършватъ декорацията на това незаменимо по красота езеро. Макаръ, че входа е тесенъ, обаче ви¬сочината (20 м.) на тавана продължава отъ голъмата зала. Преминаването става по скалата около езерото или въ десно по извънредно тесния входъ, който наричамъ „Търпановия“, на името на моя приятель-туристъ и любитель на пе-щерите Ив. Търпановъ отъ Ямболъ. По него се минава съ лазене по коремъ. На 140 м. езерото свършва подъ една скала, по нея се минава за да се слезе до второто малко като ваничка езерце. Следъ 3 м. отъ този есенъ до 1, 20 м. входъ, на 144 м. е третото езеро, по малко и по плитко отъ първото. Дължина 5 м., най-голема широчина 2 м. и дъл¬бочина въ долния му край 1-1, 50 м.. По долната страна на входа се стига предъ това езеро, заградено въ предната си часть отъ издълбанъ отъ водата варовикъ. То прави неколко завой и въ горната си часть е вече плитко. Това езеро е най-красивото въ тази пещера. Водата му е бистра като сълза. Надъ него, около него, въ лево, пъкъ и десно е заобиколено съ толкова разнообразие отъ сталактити, че човъкъ просто се изненадва: гроздовидни, бъбрековидни, буздугани, прави, вретеновидни, малки и големи, цвътни, опушени, бели и разни нюанси полу¬чени отъ светлината на лампата. Човекъ не смее да мине тукъ, за да не наруши девственостьта и покоя на това красиво место. Следъ последното езеро входа прави завой въ лево, следъ това въ десно съ посока N10°O, значително сесненъ и съ низъкъ таванъ завършва нагоре на 162 м., края на пещерата. (Нено Атанасов 1935г) Фауна. (троглофили) П. Дренски, Ив. Юлиус – 13/06/1927г, Нено Аанасов 01-05/06/1935г Прилепи – Myotis my oils Bakу, Miniop-terus schreibersii Kuhl. Кърлежи Ixodes vespertilio-nis C. L., стоножки Typhloiulus bu-reschi Verb., паяци Lephthyphantes slivnensis Drensky. Мокрици (Isopoda): Armadillidium elysii Verb., Armadillidium vulgare B. L., Tracheoniscus bulgaricus bureschi Verb. Ручейници Trichoptera: Stenophylax speluncarum Me. Lach. и Stenophylax permistus Me. Lach., пещерни Campodeidae.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Развита на три нива, разклонена
Карта
