Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: да
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Пещ. фауна е представена от 21 вида животни
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
– Oligochaeta: Dendrobaena subrubicunda
– Gastropoda: Belgrandiella pandurskii, Devetakia pandurskii
– Isopoda: Trichoniscus tenebrarum, Hyloniscus riparius, H. crassicornis, Trachelipus
bulgaricus, Armadillidium versicolor quinqueseriatum, Cylisticus convexus
– Amphipoda: Niphargus bureschi, Gammarus pulex cognominus
– Pseudoscorpiones: Roncus euchirus, Chthonius sp. (blind)
– Opiliones: Paranemastoma radewi
– Araneae: Porrhomma convexum, Lepthyphantes alacris, L. leprosus, Linyphia
triangularis, Diplocephalus foraminifer, Liocranum rupicola, Nesticus
cellulanus, Thyreosthenius parasiticus, Amaurobius erberi, Metellina merianae
– Chilopoda: Lithobius tiasnatensis, L. crassipes, L. parietum, Henia illyrica
– Diplopoda: Trachysphaera sp., Polydesmus complanatus
– Collembola: Ceratophysella denticulata
– Coleoptera, Carabidae: Laemostenus stoevi, Anchomenus ruficornis (? pallipes),
Peryphus stephensi florentinum, P. subcostatus
– Trichoptera: Plectrocniroptera: Rhinolophus euryale, Rh. hipposideros, Rh.
ferrumequinum, Rh. mehelyi, Eptesicus serotinus, Hypsugo savii, Myotis myotis,
M. blythi, M. capaccinii, M. daubentoni, M. emarginatus, M. nattereri,
Nyctalus noctula, Pipistrellus pipistrellus, Miniopterus schreibersi
Геоморфоложко описание
517 ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА (Окната, Маарата код 212012
Код в регистъра на ЗТ и Защитените зони в България – 522
Деветашката пещера попада в границите на две защитени зони от мрежата Натура 2000 – BG0000615 „Деветашко плато” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони, приет от Министерския съвет с решение от 2007 г., и BG0002102 „Деветашко плато” за опазване на дивите птици
Входът има правоъгълна форма с размери 50 х 21.6 m. До около 40-тия метър галерията запазва тези размери и се разширява и дава началото на входната зала на пещерата. Дължината й е : 328 м, считано до преградната каменна стена в край. Максималната й широчина достига 114 м., а максималната височина , измерена при отвора „Кошерището” е 48 метра. Площта на залата е 19 970 m2 , а обемът на естествената й част (без този на двете изкуствени галерии ) е 439 340 m3 – размери, които я правят най-голямата пещерна зала в страната. В свода (тавана) на залата, гледано от входа към вътрешността има 7 отвора, които местното население именува “окната”. Чрез пет от тях, пещерата се съобщава с повърхността. Другите два „Кучешките отвори” представляват малки кръгли дупки с диаметър около 1.50 м , които нямат връзка с повърхността.
Първият от тях, по реда на влизане е наречен „Поличките”. Той има формата на елипса с дължина по дългата си ос 40 м и по късата 34 м. Следващият отвор е т.нар. „Централният” (Средният) отвор и на около 14 м по-навътре. Той е с правоъгълна форма и размери 25 х 5.10 м. На запад от „Централният отвор” са следващите две „окна”, които носят обобщаващото наименование „Кошерището”. Фактически, става дума за една пукнатина в свода, разделена на две от заклинен в стените й каменен блок . Тук залата достига максималната си височина от 48 м. Северно от „Кошерището”, в лявата част на залата, се намира най-големият по размери отвор към входната зала, наречен „Килика”. Той има елипсовидна форма и размери 62 м по дългата и 42 м по късата ос. Площта му е 2 182 м 2.
В лявата страна на входа, а и по цялото протежение на входната зала протича подземна река, чието начало води от вътрешността на пещерата. Предвид функциите, които пещерата е изпълнявала леглото на потока е изместено и коригирано. За целта във вътрешната част на залата е изграден каменен зид с широчина 0.50 m и височина 1.10 m като той разделя сухата от водната й част, респективно частично ограничава достъпа към вътрешността на пещерата.
На 30 м след входа, вдясно има едноетажна правоъгълна постройка с размер 6.80 х 2.50 m и площ, респективно 17 m 2 . Същата е била изградена в периода когато пещерата е служила за склад на петролни продукти. Според наличната информация е служела за КПП.
От същата страна на галерията, на …….м по-навътре, са прокопани две изкуствени галерии – вместилища на цистерни за съхранение на петрол. Галериите отстоят на … м една от друга като всяка от тях е вмествала по цистерни с твърд покрив (общо 4 цистерни) с вместимост 1000 м3 . И двете галерии са дълги (вкл.залите, където са били вместени цистерните) по 38 м. Първата от тях заема площ 353 м2, а втората 295 м2. Средната височина на залите е 12 метра. В горната част на залите, от дъното на галериите към входа им са прокопани изкуствени галерии – отдушници, чийто краища се отварят на височина ….в дясната стена на входната зала непосредствено над входовете на двете галерии. Поради разположението си, отдушниците са недостъпни.
Във следващите 80 метра след втората, поредна, изкуствена изработка пещерната зала постепенно се разширява и достига широчина ~70 m. Подът в дясната й периферия е застлан с ръбести камъни. Непосредствено под стената сред струпалите се камъни се разкрива отвор, вероятно старо, затлачено, губилище на реката просичаща през пещерата.
Лявата половина на следващите 40 m по дължината на оста са заети от земен насип с дъговидна форма. След сравнение между съществуващата картна информация (преди и след извършването на строителните работи) може да се заключи, че насипа е изкуствен. Насипа е с две нива. Първото е на относителна, спрямо пода на залата, височина 8 m. От тази височина нагоре има второ насип. Връхната му част отстои на 12 m спрямо пода. На кота 8 m, в центъра и в двата края на насипа са иззидани тунели (проходи) които въвеждат в просторно разширение, което всъщност представлява естествена част от входната зала. Максималната широчина на разширението достига 42 метра, а височината му достига 15 m.
В разширението са били вместени 3 цистерни с покрив с различна вместимост, а именно 1 х 5000 m3 , 1 х 2000; 1х1000 кубически метра.
В южния си край, залата постепенно се стеснява до широчина 8.80 m след което прехожда широка, полусветла зала с кръговидна форма на дъното, диаметър 14 m и височина достигаща 9 m. На това място е имало цистерна с вместимост 2 000 m2 .
В края на залата има естествен скално- глинен праг с височина 4.70 m, след коeто тя преминава в сравнително широка, в началото си , галерия (14 m), чиято височина достига до 9 m. Навътре галерията се стеснява и снижава, но в последствие прехожда в малка, богата на образувания зала с глинесто дъно. Максималната й височина достига 6 m. Краят за залата бележи и крайната точка на лявото разклонение на пещерата.
В противоположна посока от фронта на насипа се разкрива най-големият по размери таванен отвор (окно) на пещерата – «Килика».
Вътрешната част от челото на насипа е подзидана със стена от дялан камък с височина варираща от 2.40 до 3 m. В края на насипа и перпендикулярно на външната му периферия, е изградена втора, по-ниска, стена от дялан камък с широчина 0.50 и височина 1.40 m. В На 3.50 m вляво от външния й край е и началото на зида корегиращ речното течение. Така между двата градежа се образува своеобразен проход, който ограничава високата от следваща я по-ниска част на пещерата. Прохода маркира и преходната граница от светлата към полутъмната до тъмната (в крайната си част) на залата.
В участъка между прохода и края на залата, ограничен от зида са били изградени 3 цистерни с покрив с вместимост, респективно 1, 2 и 5 m 3 В лявата част на залата, зад преградната стена, речното корито се разширява и в зависимост от сезона и климатичните условия е частично или изцяло заето от вода.
Непосредствено зад зида ограничаващ края на залата се отваря т.нар. ляво разклонения на пещерата, което е и проводник на водите идващи от вътрешността на пещерата.В началото си то е с широчина 40-42 m и височина достигаща 15 m.
Навътре галерията постепенно се стеснява и на около 100 m навътре приема ляво разклонение с дължина 90 m наречено от първите изследователи на пещерата „Коритцата”. По галерията протича поток, който се влива в основната река. Тя се развива възходящо стъпаловидно и е насечено от синтрови прегради, които зад себе си образуват образуват малки езера. Размерите на този участъкк са променливи.
От водослива навътре пещерата намалява размерите си. По хода на галерията са образувани 11 езера, които имат различни линейни размери и дълбочина. Галерията е насечена от скални прагове с различна височина. Гледано отвън-навътре скално-ситровите прагове са следните “Калето” (височина 6 м); „Ниагара” – 4 m ; „Пристанището” – 1.20 m; „Малък праг” 0.70 m; „Лечов праг” – 5 m.
След последният праг пещерата променя посоката си на развитие, размерите си, както и водният си режим. Галерията взима посока югоизток- северозапад, става значително по-широка и относително суха. В зависимост от климатичните условия в края на този участък периодично се образуват малки по площ и дълбочина. Дължината на този участък е 372 m. В самият му край, пещерата отново сменя характера си. Галерията, чиято дължина е около 240 m взима южна посока и значително се стеснява. В самият й край отново се появява воден поток, чиито води се губят в скални пукнатини, вероятно за да се присъединят по-късно към основният воден поток протичаш през пещерата.
В пещерата не са правени систематичти климатични проучвания, освен периодичните измервания свързани с мониторинга на прилепните колонии. Според тях, температурите в пещерата варират от порядъка между 6 и 11 o C като във всички случаи относителната влажността в участъка зад крайната част на входната зала е по висока от 70%
История на проучването и ползването
Съобщена за първи път през 1877 г. от английския пътешественик Джеймс Бейкър,племенник на откривателя на изворите на Нил Самюъл Бейкър в книгата му „Европейска Турция“, която отрязява неговото пътуване в България през 1874 г. Ето част от пасажа описващ пътуването от Търново за Ловеч:“ През повечето време пътят вървеше покрай реката Осма и аз видях едно огромна скална пещера от другата страна на реката. Отворът й се намираше на височина най-малко петдесет фута (15 м б. а) и изглежда, навлизаше доста навътре в хълма“. Няма никакво съмнение, че това е първото описание на входа на Деветашката пеера.
Проучена за първи път през 1921 г. от Гаврил Кацаров, който установява следи от материална култура. Михаил х Неделчев – учител пенсионер от Ловешката гимназия. Съгласно непубликувани материали в Окръжния музей в Ловеч е правил сондажни разкопки на различни места в Деветашката пещера [Миков и Джамбазов,1960]. Гено Иванов – учител по история в Ловешката гимназия. Инициира и заедно с ученици участва в провеждането на сондажни разкопки в Деветашката пещера през есента на 1927 г. [Миков и Джамбазов,1960]. Няколко години по-късно Михаил хаджи Неделчев, също учител в Ловешката гимназия, копае в пещерата за материали за музейната сбирка в Ловеч
Проучвана биоспелеологично от д-р Ив. Буреш в присъствието на цар Борис III на 02.02.1924 г. и Д. Илчев и цар Борис III през октомври 1924 г. и септември 1925 г., а в по-ново време от А. Попов, П. Берон, Т. Иванова и др. биоспелеолози.
В периода 1925-28 г. неколкократно е проучвана от инж. Павел Петров. Същият със саморъчно направени дървена лодка прониква до края на водните галерии, прави хидрогеоложки изследвания и карта на пещерата.
Оценявайки голямото природно и културно значение на пещерата, през 1930 инж.Павел Петров предлага на Деветашкото селско общинско управление тя да бъда предоставена на Българското пещерно дружество за проучване и модернизация. С протокол №31/1930 Деветашкият селски общински съвет предоставя пещерата за проучване и модернизация, но поради липса на средства и незаинтересованост в това отношение не е направено нищо.
Сондажни разкопки са правени от В. Миков през 1927 г.
През 1950 пещерата е предоставена на ДСО „Петрол” за складова база на петролни продукти основно предназначени за държавен резерв. В пещерата и специално прокараните в нея изкуствени галерии са вместени 15 цистерни от които 5 х 5000 м 3; 1х2000 м 3; 9х1000 м3 .
Системните археологически разкопки в пещерата започват през 1950 г. от Васил Миков и Никола Джамбазов. Те се са свързани с предстоящото преустройване на пещерата за склад на петролни продукти. Първоначално са заложени 2 сондажа, в начало на дясното сухо разклонение. Единият сондаж обхваща площ от 74 кв. м, а вторият 12 . Разкопките са продължени през пролетта на 1952 г. под ръководството на Н. Джамбазов, но вече имат спасителен характер, поради вече започналите строителни работи пещерата.
През 1967 г. пещерата е обявена за паметник на културата от национално значение – (Д.в бр.75/22.09.1967).
В този периоди партийните и държани органи на Ловешки неколкократно повдигат въпроса за нецелесъобразното използване на пещерата. В резултат на тяхната настойчивост, през 1968 г. на специалисти от Републиканската комисия по пещерно дело и пещерен туризъм към ЦС на БТС : П.Недков, П.Трантеев, Ст.Андреев, А.Попов проучват пещерата и изготвят експертен доклад относно нейното евентуално благоустрояване. В изготвения доклад обаче се допуснати неправилни постановки в резултат на което не се предприети никакви мерки за освобождаването на пещерата и нейното социализиране.
През 1973 г. Деветашкия селски народен съвет , партийното и стопанско ръководство на ТКЗС правят изложение до първия секретар на ЦК на БКП Т.Живков изложение да се преразгледа въпроса с пещерата и тя да бъде освободена от ДСО „Петрол”.
През 1980 г. Общинския народен съвет на селищна система Александрово изложение до Комитета за опазване на природната среда при МС и Държавния съвет като подновява искането пещерата да бъде освободена и социализирана за посещения.
В последствие е създаден и комитет за освобождаването на пещерата и след засиления обществен натиск през 1990 г. ДСО „Петрол” освобождава цистерните от петролни продукти, почиства ги и ги дегазира.
Демонтирането на цистерните се извършва от …………. едва през ………….. година.
През 1994 , Българската федерация по спелеология организира специална експедиция за изготвянето на актуална карта на пещерата. Тя е картографирана от екип с състав З. Илиев, Ц. Остромски, И. Тачев, Ст. Петков, М. Златкова, Н. Милев и други пещерняци от София.
През лятото на 1992 г. под ръководството на с.н.с. Венцислав Гергов се подновяват археологическите проучвания в пещерата През 1993 г. спасителните разкопки продължават .Те са подновени през 1995 г. при входа на пещерата и се провеждат през следващите 1996, 1997 и 1999 г. През 2005 В.Гергов и М.Валентинова провеждат спасителни разкопки (находките се от времето на халколита).
ХИДРОЛОГИЯ
Пещерата се намира на левият бряг в горното течение на на р Осъм. След събирането на р. Ч. Осъм с Бели Осъм малко под гр. Троян реката носи името само Осъм. Оттам надолу р. Осъм държи северна посока до гр. Ловеч, и минавайки през пресечена хълмиста местност мие северната периферия на а Деветашкото плато включително района на едноименната пещера. Тя се намира на десният бряг на реката в участъка между селата Александово и Дойренци. Речната долина тук е широка и сравнително плитка с високи южно-югозападни и брегове. Увеса на реката тук е 1 % .
Средногодишният отток на р. Осъм по данните от хидрологичните станции се изменя. В най-близката до местоположението на пещерата хидро-метеорологична станция Троян (Бели Осъм) е 09 m3 / s (97, 4 . 106 m3) , а средно-годишният дебит е 32,5 m?/s.
Варовиците в които е вместена пещерата са интензивно са напукани и окарстени. В тях е формиран самостоятелен обособен басейн с карстова вода който хидрогеложки се отнася до Ловеч-Търновски басейн. На повърхността над пещерата се наблядават разнобразни карстови форми – основно, кари, въртопи, валози. Те създават условия за формиране на зона на насищане в долната част на карбонатния комплекс на нивото на ерозионния базис в случая р.Осъм. Карстовият район над пещерата имат добра водо поглъщаща способност, което осигурява подхранване на подземната река в пещерата. Тя се формира изключително за сметка на инфилтриралите се атмосферни води и частично в резултат на площтна кондензация. Водите проникват в дълбочина и се появяват в пещерата във вид на 14 на брой подземни извори. Част от изворите са постоянни и целогодишно подхранват водното количество на подземната река. Останалите действат сезонно или периодично, при поройни дъждове и снеготопене. Карстовата вода се дренира чрез оттичане към хидрографската мрежа на р. Осъм. Една част от формираната река се оттича подземно. Тя се се губи в губилището намиращо се непосредствено зад първият синтров праг (Калето), след което извира на повърхността от карстов извор на десния бряг на р.Осъм на около 300.. м. от входа срещу течението на реката. От същото място се оттичат и високите води идващи от пещерата. Останалата част от водите изтичат през естествения вход на Деветашката пещера. Във връзка с изграждането на инфраструктурата на склада за петролни продукти, речното легло е коригирано. С цел да се предотврати евентуален разлив на речните води при екстремни природни явления на мястото на заустването на водната галерия на левият бряг на реката е издигнат зид. Същият следва течението в продължение на 160 м. В участъка до излизането да реката извън пределите на пещерата, леглото й е оформено покрай североизточната стена на залата , където е сравнително тясно като в последствие леко се уширява, за да попадне след това в специално изгладен отводнителен канал.
Режимни измервания върху хидрологичният режим на подземната река не са извършвани. Според най-ранните и спорадични проучвания (по Петров,1930) температурата на водата варира е 9 -13oC.
Геоложки строеж, морфоструктури и морфометрия
Според последната физикогеографска регионализация на страната (Велев и др., 2002) ПЗ „Деветашка пещера” се намира на територията на Средната подобласт на Предбалкана и по-точно в границите на Деветашото плато, което е една от основните морфографски единици в Средния Предбалкан. То се простира в северната част на Средният Предбалкан между долините на реките Осъм на севрозапад и Росица на югоизток. На югозапад река Гостинка (десен приток на Осъм), а на юг река Мъгъра (ляв приток на Росица) го отделят съответно от Ловчанските височини и Севлиевските весочини. Южно от село Брестово чрез ниска седловина (440 м) се свързва с Ловчанските височини. По северното му подножие преминава условната граница между Средната Дунавска равнина и Средния Предбалкан.
Дължината му от запад на изток е 28-30 км, а ширината — до 18 км. Най-високата му точка връх Чуката (555,7 м) се намира в южната му част, на около 600 м североизточно от село Брестово. Средната му надморска височина е 400-500 м и е наклонено на север. Северозападните и северните му склонове обърнати съответно към река Осъм и Дунавската равнина са стръмни, на места отвесни.
Релефът около пещерата представлява екстраграцилен комплекс от четвъртични тераси.
Геологически пещерата попада в Деветашкият карстов район. Той съвпада почти напълно с разпространението на Деветашката варовикова свита (dK1ap), която се състои от органогенни варовици (Хрисчев и др, 1995). Типовият разрез се намира в западния край на с.Деветаки. Деветашката свита се разполага върху теригенните скали на Смочанската свита представена от пясъчници, алевролити, алевролитови варовити глини и песъчливи варовици. Дебелината на свитата е около 200 м и заляга мониклинално 5-20 градуса на север. Южната граница на формацията е литоложка с скалите от Смочанската свита, а северните и западните граници са тектонски и се определят от Крушунския и Осъмския разломи. Тези разломи фактически ограничават и двете големи тектонски структури – Предбалкана и Мизийската платформа .
От тектонска гледна точка Деветашката пещера е разположена в т.н. Преходна зона , която заема междинно положение между Същинският Предбалкан и мизийската платформа
Според хидрогеоложката подялба на страната Деветашката пещера попада в Балканидният хидрогеоложки район – Ловеч-Търновски басейн. В северната и източната част на басейна изграждащите го ургонските варовици са напукани и окарстени и в се формира подземна карстова вода. На повърхността се срещат голям брой повърхностни карстови форми – валози, въртопи, карстови блата. Силно застъпени са и подземните карстови форми – вертикални и хоризонтални пещери. Карстовият терен имат добра водоприемна способност, което осигурява интензивно подхранване на карстовите извори, част от които са пещери , разположени на и под нивото на ерозионния базис. Те се основно се подхранват от инфилтрация на валежна вода и се дренират от хидрографската мрежа на р. Осъм.
По-важни от тях са Крушуските извори, Деветашката пещера, Белият и Черния извори северозападно от с. Деветаки, Сутна Бунар при с. Александрово, и т.н.
Повърхностните карстови форми са широко разпространени и са описани подробно от Попов, Пенчев, Зяпков (1965). Предвид на това, че скалите са покрити с почвен слой, карите и карните полета не са широко разпространени. Установени са 670 въртопи и валози, като някои от тях са с колматирани дъна и в тях са се образували малки карстови езера и блата. В периферията на района, са образувани стръмни сухи дерета, без постоянен отток. Интересна форма е бигоровата тераса и водопада при с.Крушуна.
В Деветашкото плато са открити досега едни от най-големите български водни пещери.
Почви
Съгласно почвено-географското райониране на България (Глазовская, 1983, Нинов, 1997 г.) почвите в разглеждания попадат в Долнодуавската почвена подобласт : Средна дунавско-равнинна и хълмисто-предбалканска провинция. Намирайки се в границите на Предбалкана, районът на Деветаки попада Северната почвена зона. Почвената покривка в района на Деветашката пещера пещерата е разнообразна, но доминират плитките почви (литосоли, рендзини). Почвообразуващите материали имат разнообразен литоложки състав, но са сравнително по-леки. В по – високата част над пещера се наблюдават сиви горски почви. Те са дълбоко карбонатни и при тях хумусният хоризонт е 65 см. Механичният им състав е тежко-песакливо глинест. На по-ниските хоризонти се наблюдават рендзините и на заливната тераса около пещерата почвата е алувиална и алувиално-ливадна. Последните имат лек механичен състав – песъчлив до средно песъчливо-глинест. Мощността на хумусния хоризонт е от 20 до 40 см, а съдържанието на хумус варира от 2 до 5%. Наличието на карбонати по целия почвен слой ги прави рохкави .
Съставът на пещерните наслаги има общи черти със състава на наслагите по терасите на р. Осъм.Според съществуващите данни (Миков, Джамбазов, 1960), входната зала на пещерата е покрита от алувиални напластявания, образувани през плеистоцена. Като цяло те се състоят от различни по цвят глини, част от които са песъчливи, а друга примесена с варовит чакъл. Дебелината на седиментите по дължината на залата е различна и според цитирания източник варира от 0.30 до 5.5 m
Палеонтология (по Beron.P. (2009) Палеонтологични проучвания в българските пещерил.- В: Берон, П., Т.Даалиев, А.Жалов, Пещери и спелеология в България, Изд.БФСп, НПМ , Фондация “Ком”, 2009, София, с.105)
От средо-палеолитните пластове на Деветашката пещера с възраст ок. 70 000 г.е събран изобилен палеозоологичен материал от десетки и стотици хиляди находки от кости и зъби. С това Деветашката пещера се нарежда на първо място от проучените пещери у нас. Намерени са десетки видове бозайници и птици.
Птици – Podiceps cristatus, P. griseigena, Anser cf. erythropus, Branta ruficollis, Anas platyrhynchos, A. crecca, A. penelope, A. acuta, A. querquedula, A. strepera, A. clypeata, Netta rufina, Aythya fuligula, A. nyroca, A. ferina, Bucephala clangula, Melanita nigra, Aquila pomarina, Circus aeruginosus, Buteo lagopus, B. buteo, Accipiter nisus, A. gentilis, Falco tinnunculus, F. cf. subbuteo, F. vespertinus, Tetrao tetrix, T. urogallus, Lagopus lagopus, L. mutus/lagopus, Tetrastes bonasia, Coturnix coturnix, Perdix paleoperdix, P. perdix, Phasianus colchicus, Alectoris graeca/chukar, Gallinula chloropus, Crex crex, Rallus aquaticus, Porzana pusilla, Tetrax tetrax, Otis/Tetrax, Vanellus vanellus, Recurvirostra avosetta, Himantopus himantopus, Philomachos pugnax, Pluvialis squatarola, Numenius phaeopus/tenuirostris, Actitis hypoleucos, Tringa totanus, T. ochropus, T. stagnatilis, T. nebularia, Calidris alba, Limosa limosa, Gallinago media, G. gallinago, Scolopax rusticola, Sterna hirundo, Sterna sp., Larus cf. canus, Larus cf. ridibundus, Chlidonias sp., Gelochelidon cf. nilotica, cf. Nyctea scandiaca, Athene noctua, Aegolius funereus, Asio otus, A. flammeus, ? Surnia ulula, Strix aluco, Strix aff. nebulosa, Glaucidium passerinum, Columba livia, Cuculus canorus, Apus apus, Dendrocopus major, D. aff. minor, Alauda arvensis, Lullula arborea, Eremophila alpestris, Ptyonoprogne rupestris/Riparia riparia, Hirundo rupestris, Anthus trivialis, Sylvia communis, Ficedula cf. albicollis, Turdus merula, T. viscivorus, T. iliacus, T. philomelos, Pyrrhula pyrrhula, Coccothraustes coccothraustes, Sturnus vulgaris, Garrulus glandarius, Corvus monedula, C. corone, C. frugilegus, C. corax, Nucifraga caryocatactes, Pica pica, Pyrrhocorax graculus, P. pyrrhocorax; Бозайници: – Mustela nivalis, ? M. erminea, Lepus europaeus, Talpa europaea, Allactaga (?) major, Ursus spelaeus, Primates
Автор: Алексей Жалов
Описание на достъпа
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: да
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: едноетажна, разклонена
Карта
Карта 2018 г.
