Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Източник: ПК”Хелектит” София. 2000 Дакса. с. Гинци. м. Билин дол. Понорски пещерен район 204. рег №4656. дължина (35. 85 м), денивелация (2. 60 м), (-1. 80 м), (+1. 50 м).
Местонахождение и достъп: Намира се в югоизточната част на Видличко-Височката планина, част от Берковска Стара планина, Западна Стара планина Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Пещерата се разкрива в землището на с. Гинци. Изходен пункт е първият (по посока от София) площад на селото. От там се поема вляво по асфалтов път водещ към м. Горно Краице и от там към Билин дол. Скоро пътят става каменен, а после и землен. След преминаването на силно наклоненият, горски участък на пътя се излиза на почти голо място и после се преминава покрай картофени ниви. Непосредствено преди пътят да изкачи склона, вдясно се очертава голям фуниеобразен въртоп с полегати склонове, в който се намира и входа на пещерата. Описание: Входът се намира в ниската част на въртопа има изложение на югоизток, триъгълна форма и размери 0. 8 м х 0. 4 м. Преминава се около 1 м камениста галерия в приклекнало положение, след което галерията приема вис. 1. 5 -2. 5 м. и шир. 0. 8 м. След 5 м, вдясно се разкрива отвор на странична галерия с полуелипсовидна форма на напречното сечение, дължина 9. 60 м и средни размери – широчина 0. 5 м. и височина 0. 6 м. Дъното е покрито със суха и рохкава глина. В краят си галерията става ниска с възможност за сваляне на нивото на наслагите и продължение. По хода на основното си развитие пещерата продължава още 7 м като, с изключение на един тесен пасаж, запазва височината и широчината си в порядъка на 1. 2 и 1 метра. В левия ѝ край има малък отвор и праг от 1. 6 м. след, което се достига до малка заличка. От нея започват две разклонения, като дясното е хоризонтално и задънва след 3 м. Лявото е ниско, възходящо, покрито с лепкава глина и има дължина 8 м. Общата дължина на пещерата е 35. 85 м. при денивелация 2. 30 (-1. 80 м, +1. 50 м). Обектът е влажен и студен. Образувания почти липсват. История на проучването: Открита е от Ив. Алексиев през месец юни 2000г. Картирана е на 15. 10. 2000 г. от А. Жалов, Ив. Алексиев и Б. Каменов. Пещерата е била открита и проучвана от ПК “Черни връх”-София през 70-те години на миналия век. Алексей Жалов- ПК”Хелектит” София.
Описание на достъпа
Източник: ПК”Хелектит” София. 2000 Дакса. с. Гинци. м. Билин дол. Понорски пещерен район 204. рег №4656. дължина (35. 85 м), денивелация (2. 60 м), (-1. 80 м), (+1. 50 м).
Местонахождение и достъп: Намира се в югоизточната част на Видличко-Височката планина, част от Берковска Стара планина, Западна Стара планина Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Пещерата се разкрива в землището на с. Гинци. Изходен пункт е първият (по посока от София) площад на селото. От там се поема вляво по асфалтов път водещ към м. Горно Краице и от там към Билин дол. Скоро пътят става каменен, а после и землен. След преминаването на силно наклоненият, горски участък на пътя се излиза на почти голо място и после се преминава покрай картофени ниви. Непосредствено преди пътят да изкачи склона, вдясно се очертава голям фуниеобразен въртоп с полегати склонове, в който се намира и входа на пещерата. Описание: Входът се намира в ниската част на въртопа има изложение на югоизток, триъгълна форма и размери 0. 8 м х 0. 4 м. Преминава се около 1 м камениста галерия в приклекнало положение, след което галерията приема вис. 1. 5 -2. 5 м. и шир. 0. 8 м. След 5 м, вдясно се разкрива отвор на странична галерия с полуелипсовидна форма на напречното сечение, дължина 9. 60 м и средни размери – широчина 0. 5 м. и височина 0. 6 м. Дъното е покрито със суха и рохкава глина. В краят си галерията става ниска с възможност за сваляне на нивото на наслагите и продължение. По хода на основното си развитие пещерата продължава още 7 м като, с изключение на един тесен пасаж, запазва височината и широчината си в порядъка на 1. 2 и 1 метра. В левия ѝ край има малък отвор и праг от 1. 6 м. след, което се достига до малка заличка. От нея започват две разклонения, като дясното е хоризонтално и задънва след 3 м. Лявото е ниско, възходящо, покрито с лепкава глина и има дължина 8 м. Общата дължина на пещерата е 35. 85 м. при денивелация 2. 30 (-1. 80 м, +1. 50 м). Обектът е влажен и студен. Образувания почти липсват. История на проучването: Открита е от Ив. Алексиев през месец юни 2000г. Картирана е на 15. 10. 2000 г. от А. Жалов, Ив. Алексиев и Б. Каменов. Вероятно пещерата е била открита и проучвана от ПК “Черни връх”-София през 70-те години на миналия век, но за това не съществуват никакви доказателства. Алексей Жалов- ПК”Хелектит” София.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна,разклонена
Карта
Карта от 1980 г. от ПК „Черни връх“ и от 2015 г. от ПК „София“.
Пещерата има няколко разклонения, всяко едно се стеснява и става непреодолимо за преминаване. Тръгвайки по основната галерия, която се разклонението с най-голям обем, се достига до праг с дълбочина 1,50 м. След преминаването му галерията се разделя на три, като най-широкото е в ляво след изкачване на праг с височина 2 м. И трите разклонения задънват.
Още в началото, тръгвайки след входа надясно от основната галерия, има разклонение, представляващо тесняк, който след 6 м се разделя на две. И по двете направления теснякът задънва.