Четиридесетте корита

  • Други имена
    Маарата, Дупката
  • Дължина
    127 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    23 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новооткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеноста на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Четирисетте корита | *Маарата, *Дупката –

    гр. Котел *Сливенска област –

    Местност Злостен –

    Котленски карстов район № 217 –

    Старопланинска област –

    G P S – E 26, 305911 N 42, 555513 – WGS84-

    Рег.№ 2016 *Код № 217083 *НМВ 690м.-

    Обща дължина 127м. *Денивелация +23м.-

    Площ 120, 8 кв. метра *Обем 425 куб. метра

    История на откриването:

    Пещерата е предмет на множество иманярски легенди и иманярска дейност. Произхода на името и се крие в легендите за стари римски катакомби със златопромивни корита. Картирали: Климент Бурин, Васил Груев, Александър Грозданов СПК „Академик“гр. София, 1970 г., Мащаб 1: 400

    Местонахождение:

    Намира се високо на левия бряг на р. Кая дере. Отвора ѝ е разположен на скален отвес с височина около 45м. отстои на 180м. южно от паметника на ремсиста. Под венеца се слиза по пътечка, която започва от паметника вляво. Входа е достъпен по наклонен 30-градусов висок 10-15 м корниз, възможен и без алпийска техника, но с осигуровка, ако се подходи на 20-30м от ляво.

    Описание на пещерата:

    Входът е със източно изложение, форма елипсовидна с изтеглена лява страна. Пещерата е възходяща, диаклазна, едноетажна, разклонена с многобройни синтрови прегради. Периодично понираща – отводнява масива в които се развива. Вода няма, въпреки високата влажност. На 31метър от входа по централната галерия се намира малко постоянно езерце сред автохтонни чакъли без синтрови прегради. Автохтонните наслаги са средно големи чакъли (от Ф 4 до Ф5мм), глина и пясък. Пещерата е характерна със стъпаловидното разположение на многобройните синтрови прегради. Те са образувани чрез многослоестност или запълване с алохтонни и автохтонни материали, обилни поради малката скална покривка. Глината е със светлоохров до тъмнокафяв цвят, примесена с пясък. Средната височина от профили през 10 метра е 3, 59м., а средната ширина е 0, 91м. Формите на напречните профили са издължен овал. Свода е почти навсякъде изгладен, като на няколко места се забелязват слабо изразени кубета. Характерни тук са образуванията по пода – с охрово жълт цвят.

    Климент Бурин

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Прави се парапет за достигане до входа