Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
БФСп № 2199
№ район и пещера
407316 Район и област Добростански район, Рило-Родопска област Местоположение Местност Адъров (Айдарски) камък Махала / квартал
Населено място с. Забърдо Код на ЕКАТТЕ 30034 Община Чепеларе Област Смолянска област
Характеристики Вид Пропастна пещера Влажност Влажна Разклоненост Многоетажна , Неразклонена Други Скала – Мрамор, Диаклазна , Археология Данни Обща дължина 65м Денивелация (- , +) 87м (-87м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 1731м Карта
Картирали Петър Трантеев, Христо Делчев Експедиция Международна експедиция Клуб „Академик“ София Година 1962 Мащаб 1: 300 Прекартирали Игор Ефремов и Виктор Дублянски – 6-та МПЕкспедиция 1966г, П. Петров, Ж. Стефанов – „Академик“ Пловдив 1977г. Последна карта 1962г.
История на откриването Легендата разказва, че недалеч от пропастта някога се е намирала крепостта Заград на Гордю войвода. След превземането на крепостта от турците, останалите живи защитници, заедно с труповете на умрелите в боя, с конете и цялото си оръжие били хвърлени в тази пропаст. Порутените зидове на крепостта и днес стоят на отсрещния рид, но дълго време никой не знаеше дали в легендата има нещо вярно. Това първи узнаха пещерняците от Втората (1962) и Четвъртата МПЕкспедиции на РКПД, които извадиха от дъното на пропастта много човешки кости и 9 ръждиви стари оръжия. Бяха намерени 5 железни върха за копия с форма на върбов лист, две пики, кръстат меч и дълъг извит косер. Костите бяха сравнително запазени и показваха, че тук са намерили смъртта си снажни и високи възрастни хора. Вероятно това наистина бяха костите на защитниците на крепостта. Формата на оръжията и начина на тяхната изработка сочат приблизително същата епоха от края на Второто българско царство. Друга легенда разказва, че именно оттук Орфей е слязъл в подземното царство, за да търси своята любима Евридика. Карта от Петър Трантеев, а описание – от Димитър Събев в „Рупчоските пещери“ (1967г). Картирана на 02/07/1962г. Прекартирана на 08/06/1978г.
Местонахождение Разположена е на 2. 4км южно от с. Павелско, на левия склон на безименен приток на река Чая. Входът на пропастта има размери 7х4м и е скрит между хвойни в скалите на Айдарски камък.
Описание на пещерата Отвесният 33-метров кладенец на пропастта отвежда на върха на огромен конус от камъни и глина, подпиран на места от клатушкащи се скални блокове, направо в нейната единствена и огромна подземна зала. Тя е дълга 85, широка 40 и висока 52м. Подземните карстови води са действували в обсега на мощна разломна зона. Отначало е била образувана залата, а едва впоследствие сводът на пещерата се обрушил и се образувал кладенецът, който свързва залата с повърхността. Зад огромен конус от срутени блокове и чакъл се виждат диплите на безброй синтрови прегради с искрящи стени. Едни от тях са сухи, изпълнени с дребни като просо пещерни бисери. Други са запълнени с кристално бистра вода. Недалеч от тях откриваме следите на отдавна пресъхнало подземно езеро, което някога е било дълбоко 12м. Зад него попадаме в каменна гора. Колонада от сталактони подпира влажния свод на пещерата. Косвено доказателство за някогашни трагични събития тук може да бъде човешкият скелет, който чепеларските пещерняци откриха на дъното на пропастта при първото си проникване. В основата на входния сипей бяха намерени железните оръжия. След станалото при разкопките срутване, което по чудо не погреба четирима пещерняци, пропастта е забранена за посещение.
Екипиране за ТЕВ Няма данни
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: !! Опасност от свличане на маса от камъни !!
Карта
