Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: да
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Обитава се от единични екземпляри прилепи
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Двуетажна, проходна, разклонена
Карта
Бялата пещера
Бялата скала №17а, 17б и 17в
в местността „Бялата скала“ с. Скобелево
Изходния пункт .за местността „Бялата скала“ е с. Скобелево, в североизточния край м което започва път по поречието нарека Габровница. До „Бялата скала” може да се достигне по два пътя: по единия се върви до края ни пътя по р. Габровница и след това се пресича реката и след едночасово стръмно изкачване на юг се достига местността. По другия път се излиза на билото при местността „Синаница“ (може и с превозно средство), заобикаля се Атанас тепе, пресича се местността „Коминчето“ и подсичайки склона за около 1ч. и 30 мин. се достига мястото. Самата |“Бяла скала“ ясно се откроява със своя светъл (бял) цвят от останалите сиви скали .В по-голяма си част скалата е съставена от чисти варовици само в левия и край има примеси от пясъчници. На челната страна на „Бялата скала“ има три малки пещери разположени 10 – 15 метра една от друга. И трите имат еднакво първоначално направление от 280 – 300 гради.
Най-голямата от тях 17а е най дясната. Разположена е на височина около 8 метра от основата на скалата и има два входа – втория на 3,5 м. по-високо от първия. В по ниския вход на около 19 м. бяха намерени екскременти на тревопасни животни, които по естествен път не могат да попаднат на това място. След около още 8 метра се достига връзката с горния вход. След серия от изключително тесни трудни места се достига до 8 м. висока зала, след което тесните галерии продължават. Края на пещерата не бе достигнат.
Пещера 17б представлява ниска галерия пода на която е изцяло покрит с дребни камъни. На около петия метър личат разрушения от взрив. Галерията постепенно се снижава и стеснява и на 19 метър прави завой наляво. Следват отново изключително трудни места за преминаване (но ме невъзможни). Краят също но бе достигнат.
Пещера 17в след един тесен и нисък вход постепенно се разширява, височината плавно расте като в края достига до около 12м. Пещерата завършва с комин водещ вероятно до повърхността.
И трите пещери са бедни на образувания – малкото останали са изпочупени и похабени. Прилепи не бяха забелязани. Височина на пещерите над местния ерозионен базис – близкото дере около 100 м.
От външната страна /ръба/ скалата • силно нарязана и е възможно да има малки пропасти, но поради изключително дебелия слоя клек и трева такива засега не бяха забелязани.
За проникване не е необходима специална материална част. За външно оглеждане е необходимо въже и осигуровка.
20.10.1975 Румен Делийски