Бунеща

  • Други имена
    Халката,Пропаст № 11
  • Дължина
    14 m.
  • Дълбочина
    16 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Бунеща. с. Карлуково. м. Национален пещерен дом – Петър Трантеев. Каменополско-Карлуковски пещерен район 206. № 3212 Районен № 206 736. Дължина (13. 73 м), денивелация (-15. 73 м). Местонахождение и достъп: Входовете на пропастта се разкриват в скалния венец от северната страна на пещерния дом. На десния географски бряг на р. Искър. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Каменополско-Карлуковски пещерен район № 206. Карлуковски пещерен подрайон. Западен Предбалкан. Изходен пункт е Националния пещерен дом. От паркинга се тръгва в дясно по посока оградата и ръба на скалния венец над Искъра. Горните и два входа се намират на самия ръб на скалния венец. Ориентир за първия е храст, който расте от самия вход, а другият вход е зад металната ограда. Долните три входа се намират в основата на скалния венец и имат западно изложение. Описание: Главният вход на пропастта има капковидна форма и размери 1. 91х1. 40 м. От входа в дълбочина се развива отвес дълбок 3 м, който преминава в силно низходяща галерия с наклон до 45 града, дълга 5. 70 м. На 2 м от началото на галерията във височина се развива комин, който отвежда до втория вход на пропастта намиращ се зад оградата. Той има издължена форма и размери 1. 20х 0, 75м. Достигайки края на низходящата галерия отново се достига до ръба на отвес който е дълбок 7 м. На около 3 м. преди дъното в западната стена на отвеса се разкрива недостъпен вход – прозорец. Попада се на широко дъно със отпадъци изхвърлени от дома. Слиза се няколко метра по тях и се излиза в основата на венеца през най-големия вход на пещерата, който също има източно изложение. Формата му е неправилна и има размери 4. 30х2. 20 м. От дъното под отвеса в северозападна посока се отделя къса и тясна галерийка дълга 4 м, която отвежда до друг малък вход разположен в основата на скалния венец. Той също има капковидна форма и размери 1. 20х0. 50 м. Пропастта е суха, стените на отвесите са гладки. На места в близост до входовете се забелязва мразово изветряне. Липсват вторични пещерни образувания. В нея цари полумрак поради наличието на много входове от които прониква пряка слънчева светлина. Тя има малки размери, дължина 13. 73 м, при денивелация –15. 73 м. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 30 м въже, 5 стоманени примки, 3 карабинера с муфа, протектори. Нужно е да се забият спитове. Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване се организира на оградата в близост до отвора, като със стоманена примка възела се изнася зад ръба на отвеса. Следва спускане от 3 м до стената. Междинни закрепвания се организират на скални халки в началото на наклонената галерия. Следва спускане по нея до достигането на ръба на който се слага протектор, като на това място е добре да се забие спит. Следва спускане до стената от 7 м. до дъното на отвеса. При проникване да се внимава, защото дъното е осеяно с отпадъци и множество стъкла изхвърлени от горния вход на пропастта.

    История на проучването: Пропастта е известна отдавна. Но при проверка в ГКПБ не е открита подробна документация и карта. Тя е картирана на 18. 11. 2006г. от К. Стоичков, Ж. Петров и М. Колева ПК “Хелектит” София, по време на традиционния сбор.

    Описание на достъпа

    Бунеща. с. Карлуково. м. Национален пещерен дом – Петър Трантеев. Каменополско-Карлуковски пещерен район 206. № 3212 Районен № 206 736. Дължина (13. 73 м), денивелация (-15. 73 м). Местонахождение и достъп: Входовете на пропастта се разкриват в скалния венец от северната страна на пещерния дом. На десния географски бряг на р. Искър. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Каменополско-Карлуковски пещерен район № 206. Карлуковски пещерен подрайон. Западен Предбалкан. Изходен пункт е Националния пещерен дом. От паркинга се тръгва в дясно по посока оградата и ръба на скалния венец над Искъра. Горните и два входа се намират на самия ръб на скалния венец. Ориентир за първия е храст, който расте от самия вход, а другият вход е зад металната ограда. Долните три входа се намират в основата на скалния венец и имат западно изложение. Описание: Главният вход на пропастта има капковидна форма и размери 1. 91х1. 40 м. От входа в дълбочина се развива отвес дълбок 3 м, който преминава в силно низходяща галерия с наклон до 45 града, дълга 5. 70 м. На 2 м от началото на галерията във височина се развива комин, който отвежда до втория вход на пропастта намиращ се зад оградата. Той има издължена форма и размери 1. 20х 0, 75м. Достигайки края на низходящата галерия отново се достига до ръба на отвес който е дълбок 7 м. На около 3 м. преди дъното в западната стена на отвеса се разкрива недостъпен вход – прозорец. Попада се на широко дъно със отпадъци изхвърлени от дома. Слиза се няколко метра по тях и се излиза в основата на венеца през най-големия вход на пещерата, който също има източно изложение. Формата му е неправилна и има размери 4. 30х2. 20 м. От дъното под отвеса в северозападна посока се отделя къса и тясна галерийка дълга 4 м, която отвежда до друг малък вход разположен в основата на скалния венец. Той също има капковидна форма и размери 1. 20х0. 50 м. Пропастта е суха, стените на отвесите са гладки. На места в близост до входовете се забелязва мразово изветряне. Липсват вторични пещерни образувания. В нея цари полумрак поради наличието на много входове от които прониква пряка слънчева светлина. Тя има малки размери, дължина 13. 73 м, при денивелация –15. 73 м. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 30 м въже, 5 стоманени примки, 3 карабинера с муфа, протектори. Нужно е да се забият спитове. Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване се организира на оградата в близост до отвора, като със стоманена примка възела се изнася зад ръба на отвеса. Следва спускане от 3 м до стената. Междинни закрепвания се организират на скални халки в началото на наклонената галерия. Следва спускане по нея до достигането на ръба на който се слага протектор, като на това място е добре да се забие спит. Следва спускане до стената от 7 м. до дъното на отвеса. При проникване да се внимава, защото дъното е осеяно с отпадъци и множество стъкла изхвърлени от горния вход на пропастта.

    История на проучването: Пропастта е известна отдавна. Но при проверка в ГКПБ не е открита подробна документация и карта. Тя е картирана на 18. 11. 2006г. от К. Стоичков, Ж. Петров и М. Колева ПК “Хелектит” София, по време на традиционния сбор.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености:

    Техническо описание

    Бунеща. с. Карлуково. м. Национален пещерен дом – Петър Трантеев. Каменополско-Карлуковски пещерен район 206. № 3212 Районен № 206 736. Дължина (13. 73 м), денивелация (-15. 73 м). Местонахождение и достъп: Входовете на пропастта се разкриват в скалния венец от северната страна на пещерния дом. На десния географски бряг на р. Искър. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Каменополско-Карлуковски пещерен район № 206. Карлуковски пещерен подрайон. Западен Предбалкан. Изходен пункт е Националния пещерен дом. От паркинга се тръгва в дясно по посока оградата и ръба на скалния венец над Искъра. Горните и два входа се намират на самия ръб на скалния венец. Ориентир за първия е храст, който расте от самия вход, а другият вход е зад металната ограда. Долните три входа се намират в основата на скалния венец и имат западно изложение. Описание: Главният вход на пропастта има капковидна форма и размери 1. 91х1. 40 м. От входа в дълбочина се развива отвес дълбок 3 м, който преминава в силно низходяща галерия с наклон до 45 града, дълга 5. 70 м. На 2 м от началото на галерията във височина се развива комин, който отвежда до втория вход на пропастта намиращ се зад оградата. Той има издължена форма и размери 1. 20х 0, 75м. Достигайки края на низходящата галерия отново се достига до ръба на отвес който е дълбок 7 м. На около 3 м. преди дъното в западната стена на отвеса се разкрива недостъпен вход – прозорец. Попада се на широко дъно със отпадъци изхвърлени от дома. Слиза се няколко метра по тях и се излиза в основата на венеца през най-големия вход на пещерата, който също има източно изложение. Формата му е неправилна и има размери 4. 30х2. 20 м. От дъното под отвеса в северозападна посока се отделя къса и тясна галерийка дълга 4 м, която отвежда до друг малък вход разположен в основата на скалния венец. Той също има капковидна форма и размери 1. 20х0. 50 м. Пропастта е суха, стените на отвесите са гладки. На места в близост до входовете се забелязва мразово изветряне. Липсват вторични пещерни образувания. В нея цари полумрак поради наличието на много входове от които прониква пряка слънчева светлина. Тя има малки размери, дължина 13. 73 м, при денивелация –15. 73 м. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 30 м въже, 5 стоманени примки, 3 карабинера с муфа, протектори. Нужно е да се забият спитове. Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване се организира на оградата в близост до отвора, като със стоманена примка възела се изнася зад ръба на отвеса. Следва спускане от 3 м до стената. Междинни закрепвания се организират на скални халки в началото на наклонената галерия. Следва спускане по нея до достигането на ръба на който се слага протектор, като на това място е добре да се забие спит. Следва спускане до стената от 7 м. до дъното на отвеса. При проникване да се внимава, защото дъното е осеяно с отпадъци и множество стъкла изхвърлени от горния вход на пропастта.

    История на проучването: Пропастта е известна отдавна. Но при проверка в ГКПБ не е открита подробна документация и карта. Тя е картирана на 18. 11. 2006г. от К. Стоичков, Ж. Петров и М. Колева ПК “Хелектит” София, по време на традиционния сбор.