Борова дупка

  • Други имена
  • Дължина
    270 m.
  • Дълбочина
    156 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    1218 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Описание на *Борова дупка*

    с. Черни Осъм *Община Троян *Ловешка област –

    Махала Нешковци –

    Местност: Зеленков подмол, Боров дол –

    Горновитско-Черноосъмски карстов район № 210 –

    Старопланинска област –

    G P S – E 24, 420569 N 42, 460282 – WGS84 –

    Статус В национален парк (резерват) –

    Достъп: Охраняван –

    Рег.№ 100 Код 210004 НМВ 1218м

    Обща дължина 270м Денивелация -156м

    История на откриването:

    Открита и проучена от троянски пещерняци. Картирана през 1973 година на женска експедиция на „Планинец“ от Павлина Недкова, Анна Тапаркова, Н. Недкова от „Планинец“ София и Васил Балевски, Г. Хитров и други троянски и софийски пещерняци. Изследователите наричат пещерата на името на дола, в който се намира. В пещерата се влиза с разрешение от Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“.

    Местонахождение:

    Намира се в източния дял на Троянския балкан в землището на с. Черни Осъм в Биосферен резерват „Стенето“. Входа е в долния край на десния бряг на Боров дол в средната му третина, на изток от Радия трап. Изходния пункт за достигане на пропастта е „Беклемето“. От там се тръгва към Голям Чаушов дол (виж достъпа до „Малката яма“ от Беклемето), като вместо да се слезе по дола, се продължава по черния път, продължаващ по северната страна на билото. Достига се до началото на Боров дол, където има кошари. Тръгва се надолу по дола. Достига се до заравненост, в която първоначално от дясно, а след това от ляво се присъединяват две сухи дерета. Там, където лявото дере се слива с Боров дол, от дясната страна на 5-6м от основния дол се намира „Борова дупка“. След входния отвор Боров дол отново се стеснява и на около 50м по-надолу излиза на ръба на скален венец. Развита в северното бедро на Черноосъмската антиклинала, оформено от седиментите на горния триас и юрата.

    Описание на пещерата:

    Борова дупка е третата по дълбочина пропаст в района. Тя почти няма хоризонтална част. Започва с 13 метров отвес, от дъното на който веднага започва новия 22 метров кладенец, дъното на който е покрито с блокове нападали от тавана. Следва нов 15 метров кладенец в началните пет метра тесен, след това се разширява. От дъното на този отвес се откриват две шахти, едната е около 30 метра и дъно покрито с нападали блокове. Другия отвес е 60м, по средата разделен от скална преграда. На дъното на отвеса започва силно наклонена почти отвесна камина до 140 метра, където се появява и подземния поток. Пропастта завършва със сифон. В края на отвесните части на пропастта се появява подземен поток.

    ДОПЪЛНЕНИЕ: След първия отвес има хоризонтална част. В нея има тесен

    отвор, който стига до река, сигурно тази, която идва отдясно на големия отвес. (Камен Димчев)

    ВТОРО ОПИСАНИЕ: „Тази пропаст, внушаваща респект и сред добре

    подготвените пещерняци представлява серия от различни по големина отвеси, отвеждащи на 156м под повърхността на земята. Още от входа на Борова дупка започва стръмна галерия, преминаваща в 13м отвес. Слиза се в наклонена зала, която продължава с 15м дълга галерия, украсена със сталактити, сталагмити и сталактони и с малка пропаст в средата. В най-ниската част на първата зала започва нов отвес (22м). По него се слиза през тавана във втората зала. Тук между скалните блокове на пода се търси продължението – 15м отвес, след който в дълбочина продължават три кладенеца. Най-плиткият е 30м и дъното му е затрупано с едри камъни. Другите два кладенеца са отвесни елиптични канали, разделени от тънка скална преграда с дълбочина 60м. Това е най-трудният за преодоляване участък от Борова дупка. Добре е при проникване над кладенците да се оставя човек, който да осигурява изкачващите се прониквачи. На дълбочина 105м двата дълбоки кладенеца се съединяват и надолу Борова дупка продължава като силно наклонена галерия до денивелация 145м, където се появява студен подземен поток. Образувайки няколко малки водопада и езерца, потокът накрая се мушва в скален сифон и продължава своя незнаен подземен път. Сифонът е край на пропастта. Борова дупка е трудна за проникване… (Панайот Нейковски)

    Екипиране за ТЕВ:

    Необходим инвентар за екипираме: въжета 20 + 25 + 75 м., 8 примки, З планки и 11 карабинера. Първите две въжета могат да се заменят с едно 50 -метрово. От дъното на последния отвее през система от тесни галерии и меандри се слиза на река с голям дебит, излизаща от блокаж и влизаща в сифон. До нивото на сифона може да се слезе на няколко места. Продължаването както по течението, така и срещу течението на реката изглежда невъзможно. (Ц. Остромски, К. Стамов, М. Братанов – 1999г) 1 – Р13 – 20м. Начално закрепване на дърво пред входа. Парапет 4м до основното закрепване – примка на камъка в дясно. 3м по-надолу – прехвърляне с примка в дясно. 2 – Р22 – 25м. Основно закрепване на спит в началото на отвеса, дублиращо – на скален блок с примка. След вертикалното стеснение – прехвърляне на спит в ляво. Слиза се на площадка върху голям продълговат камък. Следващото прехвърляне е на спит на 0, 5-1м под ръба на камъка. Забележка: Спитовете са набити през октомври 1999г. 3 – Н40 Силно наклонена диаклаза. Слиза се на класика. Някои пасажи могат да се екипират по преценка на прониквачите. На дъното има тесняк, след който започва последния отвес. 4 – Р60 – 70м. Основно закрепване – на скален блок, на 2м – прехвърляне с примка на образувание. Надолу се правят още 3-4 прехвърляния на естествени опори с примки.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: да
    Брой сифони: 1
    Специфични особености: Екипирана ТЕВ.Входен отвес 13 + 22 м.

    Техническо описание

    Описание на *Борова дупка*

    с. Черни Осъм *Община Троян *Ловешка област –

    Махала Нешковци –

    Местност: Зеленков подмол, Боров дол –

    Горновитско-Черноосъмски карстов район № 210 –

    Старопланинска област –

    G P S – E 24, 420569 N 42, 460282 – WGS84 –

    Статус В национален парк (резерват) –

    Достъп: Охраняван –

    Рег.№ 100 Код 210004 НМВ 1218м

    Обща дължина 270м Денивелация -156м

    Необходм инвентар за екипиране: Въжета 20+25+75м; 8 примки ;

    3 планки и 11 карабинера. Първите две въжета могат да се заменят с едно 50м. От дъното на последния отвес, пред система от тесни галерии и меандри се слиза на река с голям дебит, излизаща от блокаж и влизаща в сифон. До нивото на сифона може да се слезе на няколко места. Продължаването както по течението, така и срещу течението изглежда невъзможно.(Цв. Остромски, К. Станев, М. Братанов)

    1-Р13-20м. Начално закрепване на дърво през входа. Парапет 4м до

    основното закрепване – примка на камък в дясно. 3м по-надолу – прехвърляне с примка в дясно.

    2-Р22-25м. Основно закрепване на спит в началото на отвеса,

    дублиращо – на скален блок с примка. След вертикалното стеснение – прехвърляне на спит в ляво. Слиза се на площадка върху голям продълговат камък. Следващото прехвърляне е на спит на 0, 5-1м под ръба на камъка. ЗАБЕЛЕЖКА: Спитовете са набити през октомври 1999г

    3-Н40 Силно наклонена диаклаза. Слиза се на класика. Някои пасажи

    могат да се екпират по преценка на прониквачите. На дъното има тесняк, след който започва последния отвес.

    4-Р60-70м. Основно закрепване на скален блок, на 2м прехвърляне

    с примка на образувание. Надолу се правят още 3-4 прехвърляня на естествени опори с примки.

    Техническо описание

    Пещерата е с вход около 80х100см. Започва с няколко метра силен наклон и веднага след него отвес.

    1ви отвес, 12м – Подвежда се с въжето на дърво в ляво над входа. Основно

    закрепване на спит над входа (въжето трие и е добре да се транслира с примка). Следва 5м наклон и спит в ляво (желателно да се дублира). Следват 10м до дъното на наклонена зала. Втория отвес започва след 5-6м в долния и край в ляво.

    2ри отвес, 22м – Основно и дублиращо на 2 спита в ляво гледайки към

    отвеса. На 4м спит в дясно с гръб към отвеса. Следва вертикален тесняк. След тесняка и на 5м след предишния спит има 4 спита близо един до друг. Използва се някой от по-долните. Следват 10м до дъното. От там веднага под въжето се слиза около 10м на класика по тясна диаклаза. Преминава се през 2м стеснение и веднага след него в ляво се излиза на последния отвес. Необходимо е да се внимава при минаването на стеснението. Малко в страни има паралелен 30м глух отвес, в който тече вода.

    3ти отвес, 60м – В началото му има множество спитове и стари стационарни

    планки. Няма подвеждане прес стеснението, но е желателно да се направи за сигурност. За момента се започва екипиране от 2 спита точно над отвеса. След 2м отклонител на спит с къса примка. След 3м У-закрепване на 2 спита на задната стена (има още два лошо забити спита малко по-ниско, които не се използват). На 20м прехвърляне на спит на задната надвесена стена (има 2 спита през метър, използва се по-ниския). След 12м се излиза на малка площадка. Там се прави прехвърляне на скален блок с много дълга примка (4-5м примка) (малко по-надолу на надвесената стена има 3-4 спита, които обаче са неудобни за достигане). След 5м прехвърляне на скален блок с примка. След още 6м прехвърляне на скален блок с примка. Следват 13м до дъното.

    На дъното тече малка река. Преминава се над блокажа в единия и край и през него се слиза около 10м до друга река с много по-голям дебит. Слизането е възможно от няколко места. По реката няма продължение.

    Необходим инвентар: 1ви отвес: 20м въже, 2 планки, 1 примка, 2 карабинера 2ти отвес: 25м въже, 4 планки, 4 карабинера 3ти отвес: 75м въже, 6 планки (две таванни), 4 примки (една къса и една много дълга), 8 карабинера

    Общо инвентар: 20 + 25 + 75м въже, 12 планки (две таванни), 5 примки (една къса и една много дълга), 14 карабинера /1ви и 2ри отвес са близки и могат да се екипират с общо 50м въже. На някои места спитовете са над ръбове и според вида планка възела може да трие. Удобно е скипиране с удължители./

    Владимир Георгиев, 2013