Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Стигобионтна фауна: Diacyclops languidoides, D.bisetosus
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: да
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: Развита на няколко нива, разклонена
Техническо описание
Описание на пещера”БАРКИТЕ №14”
с. Г. Озирово, обл. Монтана Мария Златкова – СПК”Академик”, София, 1986г.
От входа, с размери 0, 7х0, 5м се слиза -2м и се попада в блокаж. Появява се малка рекичка, която постепенно ще увеличава дебита си надолу, от съседните въртопи. След него започва силно наклонена широка галерия, с дължина 200м. до дълбочина -65м. Там е първото стеснение в пещерата, разбито от нас. От него директно се излиза на І отвес -9м. Надолу следва силно наклонен, обливан от водата тесняк, наречен “Боклуджийската кофа”. Продължава се по тясна диаклаза, с малки прагчета. След малка заличка е втория тесняк, разбит от нас. Следват три прага(най-големия -5м.) и след 50м. се стига до ІІ отвес -7м. Този отвес е добре да не се слиза, защото пътя по водата е много тесен. Преди него право нагоре се вижда горно ниво на +5м. Изкачването става на камина. Добре е да се постави въже за придържане. Горният етаж е широк и удобен за почивка. Стига се до голямия разклон, с голям приток от дясно. Това е разклонението с новите части, отрити от нас 86г. Още 50м. надолу и се достига ІІІ отвес -5, 5м (Балкончето). В ляво преди него има паралелна цепка, по която може да се слезе на камина. След 100м. диаклазна галерия се достигат три последователни отвеса -6м.,-7м.,-5м. Проникването продължава по тясна висока диаклаза още 350м. и се стига до третия тесняк, разбит от нас, наречен “Ибрика”. Нататък по сравнително удобна хоризонтална галерия след 130м. се достига до VІІ отвес -7м. (Дълбокото езеро). Следват две прагчета (-5м.) и по тясни, трудни за проникване меандри след 200м. се излиза на VІІІ отвес -13м., разделен по средата с площадка. Следва стръмна камина и след 10м. се излиза над ІХ отвес -7м. Веднага след стеснение е Х отвес -15м. От него надолу по тесен меандър се излиза на ХІ отвес -11м. Само след 15м. под него започва ХІІ отвес -17м., разделен на две от площадка. Скоро под него се вижда следващ отвес ХІІІ -8м., но той може да се заобиколи от ляво по тясна фурна и да се слезе на камина . По широка галерия след 20м. се слиза в заличката пред сифона на дъното. Реката се губи в друг сифон от дясно, а този е стоящо езеро. П. П. Отвесите е най-удобно да се екипират на стълби, като се забият нови клинове тип Спит, защото старите вече са негодни, поради което не съм ги посочила в описанието. На посочените прагове е добре да се пусне въже за придържане. Пещерата е сравнително трудна и човек се уморява на излизане. Добре подготвена група от трима души може да направи проникването за около 15ч.
История на откриването
Известна е на местното население отдавна. За пръв път се прониква на Международния и републикански сбор „Леденика 68“ (11/10/1968г) от П.Трантеев, Р.Рахнев и Ив.Матеев (първа карта 213м и денивелация -65м), както и З.Илиев, Тр.Даалиев, П.Берон и др. След като разбиват стеснението на галерията по реката, през май 1982г М.Златкова и М.Стоянов проникват надолу в нови части на пещерата. На кота -140м спират до ново стеснение с полусифон. Година по-късно е преминат от Ц.Остромски и М.Златкова и пещерата е продължена до сегашното дъно. Изследването и картирането до дъното продължават до края на 1983г от ”Академик” София. На 05-08/11/1983г се организира голяма клубна експедиция, специално за достигане на дъното на „Барки 14”. Участват повече от 40 пещерняци, като са дошли и от други клубове в страната, а и от чужбина, както и председателя на БФПД Петър Берон. В първата група за атакуване на дъното са шестима: О.Стоянов, М.Стоянов, Цв.Остромски, Ю.Градинарски, М.Златкова и Я.Божинов. Влизат на 05/11 в 19ч и излизат на 06/11 в 10ч, като не е засечен час на достигане до дъното. Пьрви до дъното достигат Огнян Стоянов и Верка Шекерджиева. Само на 50м от там, до където е достигнато на предишното проникване, се оказва сифона, с който свършва пещерата. Картата на новите части е направена от М.Златкова, Ю.Атанасов и В.Попов, като картировачи са и Г.Марков, В. и Д.Шекерджиеви. Дължината на новите части е 1,700м, денивелацията -350м. Така общата дълбочина по карта става -415м. През 1984г пещерняците от ”Академик” правят измерване с по-точни средства – хидронивелиране и тя е коригирана на -356м. Тази цифра е приета за последна! През 1986г чрез източване на сифон в т.145 И.Барова, А.Дражев и Ат.Чобанов откриват нови части срещу течението на най-големия приток на реката в пещерата. Те картират нови 700м дължина, като денивелацията от това място е +106м., но не се изкачва над входа. През 1988г на съвместна експедиция с пещерняците от ”Студенец” Плевен се атакува сифона на дъното. Гмуркат се леководолазите В.Чапанов и М.Димитров, но след 24м достигат до стеснение. Така дължината на пещерата е увеличена с 24м, а денивелацията нараства с -6м. Общата дължина на галериите на „Барките 14” става 2,624м, а дълбочината -362 м.
Карта
От входа, с размери 0, 7х0, 5м се слиза -2м и се попада в блокаж. Появява се малка рекичка, която постепенно ще увеличава дебита си надолу, от съседните въртопи. След него започва силно наклонена широка галерия, с дължина 200м. до дълбочина -65м. Там е първото стеснение в пещерата, разбито от нас. От него директно се излиза на І отвес -9м. Надолу следва силно наклонен, обливан от водата тесняк, наречен “Боклуджийската кофа”. Продължава се по тясна диаклаза, с малки прагчета. След малка заличка е втория тесняк, разбит от нас. Следват три прага(най-големия -5м.) и след 50м. се стига до ІІ отвес -7м. Този отвес е добре да не се слиза, защото пътя по водата е много тесен. Преди него право нагоре се вижда горно ниво на +5м. Изкачването става на камина. Добре е да се постави въже за придържане. Горният етаж е широк и удобен за почивка. Стига се до голямия разклон, с голям приток от дясно. Това е разклонението с новите части, отрити от нас 86г. Още 50м. надолу и се достига ІІІ отвес -5, 5м (Балкончето). В ляво преди него има паралелна цепка, по която може да се слезе на камина. След 100м. диаклазна галерия се достигат три последователни отвеса -6м.,-7м.,-5м. Проникването продължава по тясна висока диаклаза още 350м. и се стига до третия тесняк, разбит от нас, наречен “Ибрика”. Нататък по сравнително удобна хоризонтална галерия след 130м. се достига до VІІ отвес -7м. (Дълбокото езеро). Следват две прагчета (-5м.) и по тясни, трудни за проникване меандри след 200м. се излиза на VІІІ отвес -13м., разделен по средата с площадка. Следва стръмна камина и след 10м. се излиза над ІХ отвес -7м. Веднага след стеснение е Х отвес -15м. От него надолу по тесен меандър се излиза на ХІ отвес -11м. Само след 15м. под него започва ХІІ отвес -17м., разделен на две от площадка. Скоро под него се вижда следващ отвес ХІІІ -8м., но той може да се заобиколи от ляво по тясна фурна и да се слезе на камина . По широка галерия след 20м. се слиза в заличката пред сифона на дъното. Реката се губи в друг сифон от дясно, а този е стоящо езеро. П. П. Отвесите е най-удобно да се екипират на стълби, като се забият нови клинове тип Спит, защото старите вече са негодни, поради което не съм ги посочила в описанието. На посочените прагове е добре да се пусне въже за придържане. Пещерата е сравнително трудна и човек се уморява на излизане. Добре подготвена група от трима души може да направи проникването за около 15ч.