Бански суходол № 09-11

  • Други имена
    БС 09-11
  • Дължина
    458 m.
  • Дълбочина
    401 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    2532 m.
  • Ерозионен базис
    1600 m.
  • Година на откриване
    1969
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: да
    Защитени биологични видове: да
    Новоткрити биологични видове: да
    Намерени биологични видове: Collembola: fam.,gen.et apec.indet – led. К.Богачева, 2002
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Система № 9-11 Циркус Бански суходол, Пирин планина, Вихренско – Синанишки пещерен район № 402, Вихренски подрайон

    Описание:

    Системата № 9-11 има два входа, които отстоят на 12 м. един от друг. Той се разкрива на 2532 м. н.в. , считано от най-високата част на отвора. Той представлява широк кладенец с елипсовидна форма и размери 9 x 6 м. Дъното на кладенеца, което отстои на 11 м., гледано от най-високата част на отвора е запълнено със снежна преспа /“тапа“/. В най-ниската част на дъното се отваря в югозападна посока недоизследвана низходяща галерия запълнена със сняг. Входът, който отвежда към вътрешността на системата е ясно забележим поради големите си размери 4 x 2 м. От него също на югозапад се отделя низходяща галерия. По цялата и дължина на пода има фирнован сняг. Галерията постепенно стеснява и на 10-тия метър има тесен участък с размери 1 x 0,40 м., дълъг 3 м. На това място при повече сняг се образува снежна „тапа“. След теснякът следва уширение. Следващата низходяща галерия отвежда до ръба на отвес дълбок 28 м. Чрез този отвес се попада в „Голямата зала“ на пропаст №9. На това място е връзката между пропастите № 11 и № 9. Входът на пропаст № 9 е разположен на 2522 м. н.в. Той се разкрива в основата на не висока скала и е ориентиран на североизток. Формата му е фуниеобразна и е с размери 6,3 x 3,5 м. На 1,5 м. по ниско се разкрива същинския вход на пропастта. От него до кота -49, считано от вход №9 се отделя наклонен под 50g участък покрит изцяло с лед и фирнован сняг. На 6-тия, 13-тия и 25-тия метър по оста на галерията има стеснения при които обикновено се задържа повече сняг и се образуват „тапи“. След 35 м. таванът на галерията рязко се вдига. Попада се на върха на голяма зала. Нейните приблизителни размери са: дължина 28 м., ширина 24 м. и височина над 30 м. Най-ниската част е покрита с дебел пласт лед. На това място се наблюдават дебели ледени сталагмити. На места в залата има големи скални блокове, като западната и част е заета с обледен блокаж. Над него се отделя къса галерия, която отвежда до праг от -3 м. дъното на който също е част от блокаж. В източната част на залата е връзката с №11. В южна посока се развива възходяща галерия разделена от четири прага, високи съответно 5, 4, 2.8 и 5 м. Първият праг е винаги обледен и за преодоляването му е поставено стационарно въже. В горната част на галерията, във височина се забелязва широк комин с неустановена височина (над 20 м.). Над последният праг след преодоляването на теснина с размери 1 x 0,60 м. се попада в къса и тясна галерия. След преодоляването на нова теснина се излиза над отвес дълбок 10 м. Дъното на отвеса е заето от не голяма зала. От нея във височина се развива комин с неустановена височина. От това място в югозападна посока се преодоляват последователно три прага разделени от къси площадки. Попада се на уширение на кота -66 м., считано от вход №11. Най-ниската част на уширението е покрита с преспа сняг. На места стените са обледени. На това място пропастта се разклонява. В югозападна посока след тесняк има отвес с обща дълбочина 46 м. Той е разделен от къси площадки, като в долната си част преминава в силно наклонена галерия. На дъното има вертикално стеснение след което се вижда обем. На това място има перспектива за продължение. По стените на отвеса се процежда вода, като след стеснението се чува слаб шум от стичащата се вода в дълбочина. От котата на -66 м. след преодоляването на тесняк с размери 0,40 x 1 м., много неудобен за преминаване от по-едри хора, се попада на ниска, силно наклонена галерия. Дължината на този участък е над 30 м., като се набира денивелация от 40 м. В горната си част тази галерия е тясна, а по пода има множество малки и по-големи скални отломъци. Стените и свода са покрити с остри ръбове. В долната си част галерията е разделена от няколко не високи прагове. След последният праг дълбок 2, 90 м. се попада в ново уширение. В лявата му част след преодоляване на тесен участък може да се попадне в друго уширение, от което във височина има висок комин. Пропастта продължава с наклонен и тесен отвес дълбок 10 м. От това място има ново разклонение на системата. Частите на разклонението правят връзка с основното направление на пропастта. За да се направи връзката трябва да се преодолеят два отвеса дълбоки съответно 6 и 8 м. По основното направление в югозападна посока се слиза по блокажна галерия. От нея се попада в неголяма зала с висок комин. След провиране между скални блокове се излиза на ръба на отвес дълбок 6, 30 м. Продължава се в дясно (Лявото разклонение прави връзка с гореспоменатите части). През къс тесняк се излиза на галерия с малки прагчета. Галерията отвежда до ръба на отвес дълбок 20,80 м. На 13-тият метър от началото му след отклонение се попада във висока и тясна низходяща галерия. Преодолява се праг от 5 м. и се достига до кота -146 м. Тук е и старото дъно на пропастта. През м. Август 2001 г. от края на галерията е отстранен голям камък зацепен в тесняка. Откриват се нови части, като с това значително се увеличават дълбочината и дължината на системата. От мястото на отстранения камък следва тесен пасаж, от който се попада на ръба на поредния отвес в пропастта дълбок 15 м. Попада се в обширна блокажна зала с приблизителни размери: дължина 28 м., ширина 15 м. и височина на места 25 м. Подът на залата е покрит с огромни скални блокове. В нейната периферия се забелязват отворите на 6 отвеса с различна дълбочина. Пътят за достигане на сегашното дъно на пропастта трябва да се търси в югозападната част на залата. Попада се на галерия с отвес, над който се прави траверс. Галерията отвежда до отвора на друг отвес. От тук в дълбочина се развиват три отвеса разделени с къси площадки, съответно: -18, -23 и -20 м. На дъното на последния отвес има къса низходяща галерия, която след шест метра преминава в тесняк. По дъното на галерията протича незначителен поток. Това е сегашното дъно на системата. След преминаването на тесняка се очаква системата да продължи. Трябва да се търси път и в блокажа на залата. До тук денивелацията на системата, считана от най-високата част на вход №11 е -225 м. с обща дължина на галериите 311 м. С това системата №9-11 се нарежда на първо място по дълбочина сред пропастните пещери на Пирин и е на девето място сред най-дълбоките в страната. Тя се развива в мощни до 2000 м. протерозойски мрамори изграждащи карстовото било на Северен Пирин. Освен с продължение в дълбочина денивелацията на пропастта може да се увеличи и чрез откриването на по-високо разположени входове. За това подсказват и наличието на множество високи комини, които фактически са отвеси на по-високо разположени пещерни системи. Пропастта е студена, като входните части до кота -50 м. са покрити със сняг и лед. Климатичните изследвания показват понижаване на температурата в дълбочина. Направени са следните наблюдения за това изменение: кота -50 м. 1,8оС, кота -100 м. 1оС и кота -145 м. 0,3С. В биоспелеологично отношение по време на експедиция „Бански суходол 2002“ е открит нов вид за района троглобионт (Collembola: fam; gen. et spec. indet.). По време на експедицията в циркусите Каменитица и Баюви дупки бяха открити шест екземпляра от същия вид в пропаст №33 – Баюви дупки. Със сложният си характер съчетаващ наклонени и обледени участъци с отвеси и на места тесни части, както и с двете си обемни зали, системата №9-11 е една от сложните и изключително интересни пропастни пещери в страната.

    История на проучванията

    Пропастта е открита на 19 октомври 1969 г. от Васил Груев, Валери Велков и Петър Делчев от СПК „Академик“ София и е маркирана като Пропаст №6 (2600 м) и е спусната до -33 м, където снежната тапа я затваря.

    Следващото ходене е през август 1977 г. от СПК „Академик“, но поради отсъствието на откривателите е маркирана като № 9, снежната тапа е пробита и е изследвана до следващата тапа -60 м.

    1981 г., пропаст № 9 е продължена до около -120 м и е свързана в система с намиращата се наблизо БС № 11 и така става известна като система № 9-11.

    1982, 1985, 1986,1987 се работи по разширяването на тесняка на дъното. 1988 г. се стига до -130 м и пак се опира до тесняк.

    1989 до 1993 се работи по тесняка без особен успех и временно се прекратява работата по него.

    През 2000 г. след няколко разузнавателни посещения, проучванията в циркус Бански Суходол започват повторно. Те са дело на малка група от столичните клубове „Витоша” и „Хеликтит”.

    Проучванията след 2001 г.:

    През месец Август 2001 г. е организирана експедиция на територията на циркуса Бански суходол. Организаторите от ПК „Витоша“ са подпомогнати от пещерняци от ПК „Хеликтит“ и СПК „Академик“. Една от главните цели на експедицията е продължаването на № 9. След три последователни влизания в пещерата група в състав А. Дражев, Я. Цветанов и Н. Орлов успяват да извадят камъка зацепен в тесняка на дъното. Те установяват, че на това място има тесен участък, зад който се натъкват на отвес. На следващият ден след разширяване на тесняка групата в състав В. Стефанов, П. Бакалов и К. Богачева пускат отвеса и попадат в голяма зала. В нейната периферия са забелязани отворите на шест отвеса. Това откритие е направено в края на експедицията и доизследването е оставено за следващата година. След експедицията възниква спор (скандал). Някои от първоизследователите на пещерата, членове на СПК „Академик“ са обидени от факта, че в пещерата е работено без тяхната „благословия“. А също така, че в екипът извършил откритието има членове и на други софийски клубове. Горе долу по същото време е установено, че карта на пропастта липсва. Нов скандал между членовете на ПК „Витоша“ довеждат до решението да бъде проведена отделна експедиция от обявената ?Национална? експедиция с международно участие. Експедиция „Бански суходол 2002“ е проведена в периода 24, 08-10, 09. Тя е организирана от отхвърлените членове на ПК „Витоша“, ПК „Хеликтит“ и СПК „Академик“. По време на експедицията едновременно с изследването на пещерата протича и прекартирането и. Съставена е и нова карта, като денивелацията и нараства на -225,60 м. считано от най-високата част на №11. От „Голямата зала“ в дълбочина е слезнато още 70 м. Извършени са биоспелеологични и климатични изследвания. Също така са извършени геоложки измервания на пукнатини в пещерата и на повърхността. Установени са перспективите за продължение в дълбочина, както и откриване па по-високо разположени входове. Новата карта на пещерата е съставена от екип в състав: Ж. Петров, К. Стоичков, М. Кръстев, К. Касабов, П. Константинов от ПК „Хеликтит“; К. Богачева, В. Стефанов, П. Димитров и Б. Алексиев от ПК „Витоша“; П. Бакалов и Ю. Пасков СПК „Академик“.

    През 2019 г. е надмината 400 метровата денивелация.

    Описание на достъпа

    Система № 9-11 Циркус Бански суходол, Пирин планина, Вихренско – Синанишки пещерен район № 402, Вихренски подрайон

    Местонахождение и достъп:

    Пещерата е разположена в югозападната част на циркуса „Бански суходол“ на 2525 метра надморска височина. Входът се разкрива в основата на (северната страна) на малко възвишение в горната част на циркуса в близост до сипеите спускащи се от ръба между връх „Бански суходол“ и „Котешкия чал“. Пропаст №9 е в система с пропаст №11, като входовете им са разположени в непосредствена близост. Ако се идва от град Банско най-лесен е подхода от стария скиорски лагер разположен на около 2300 метра надморска височина в източната част на циркуса. От лагера следва изкачване в южна посока. Въпреки, че има пътека на места тя се губи сред невероятния хаос от камъни с различна големина. След като се изминат 500-700 метра при денивелация близо 80 метра се достига до големи негативни форми над които са разположени снежници. От тях се тръгва в западна посока като се изкачва стръмен хълм. Върви се на границата на клека. Следва кратко заравнение и отново спускане. Трябва да се държи западна посока като целта е да се изкачи следващото възвишение на което са разположени няколко пропасти №1, 2, 17, 41 и други. Минава се покрай тях, като се държи същата посока. След тях отново следва изкачване по стръмен склон на места обрасъл с клек. От връхната му част се тръгва в посока запад-югозапад. За ориентир може да служи и отвора на пропаст №15. От тази позиция следва спускане, като се върви в основата на скални венци (от ляво). Подминава се входа на пропаст №14 и не след дълго се достига този на №12. От тук вече се забелязват големите негативни форми на системата №10-10А. Входът на пещерната система №9-11 е разположен на около 3 метра над въртопа на №10. Входът на №9 е в основата на възвишението. Той има фуниевидна форма и размери 6, 30Х3, 50 м. Входът на №11 е разположен на около 10 м. Южно от него и има форма на кладенец с размери 6Х9 м. Пътят от град банско до лагера се изминава за около 6-8 часа, а от лагера до пещерата за около 1 час.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 2
    Специфични особености: Опасност от падащи камъни

    Техническо описание

    Система № 9-11 Циркус Бански суходол, Пирин планина, Вихренско – Синанишки пещерен район № 402, Вихренски подрайон

    Техническо описание:

    Вход №11 Връзката между пропастите става от дясното разклонение на №11, в нея се прониква от ниската страна на въртопа с рапел от 3 до 5 м. в зависимост от големината на снежната тапа. Следва изкачване около 2м. В дясната част, от която следва наклонена галерия по която има постоянен леден език, по който задължително се пуска парапет. Следва тясна меандрираща галерия, от която през тесняк се излиза в малка наклонена заличка, от там се подвежда въжето към отвеса който влиза в N9. Двете пещери са екипирани за ТЕВ и входовете им са маркирани с означение 9/11. R5/10 – Подвеждане на скален клин, основно закрепване на спит с удължител, след който е добре да се сложи протектор. /може да се използва стълбичка/ R15 – Подвеждане на скален клин от тавана. Основно закрепване на ексцентрик и спит в ляво. Въжето се ползва за осигуровка по снежния наклон. R40 – Подвеждане на екс. N9 високо /под тавана/ или дълга примка. Основно закрепване на спит с удължител долу в ляво и лентова примка. Междинно закрепване на спит в ляво след ръба на отвеса, след 10м. закрепване на таванен спит. Общо необходим инвентар: въжета 1x10m. 1x15m. 1x40m. ex. N7; N9 планки 2 бр.; удължители 2бр. ; таванна планка -1 бр. ; лентови примки 2 бр. /1 дьлга/ два скални клина.

    Вход №9 Пещерата започва с наклонена заснежена галерия, на около 15м. в зависимост от сезона се образува снежна тапа, която трябва да се разчисти. Веднага след нея в ляво има спит за междинно прехвърляне. След още 15м. се прави ново прехвърляне на спит /горе в дясно на издаден скален блок, около този спит има нестабилни камъни, да се внимава! Под спита също се образува снежна тапа която се разчиства, след нея се излиза в голяма зала до чието дъно се слиза по снежен наклон. От залата се продължава по леден праг 4- 5м. който трябва да се изкачи, необходими са две сечива. /Има оставено стационарно въже, но има риск да е обледено!/ Следват три възходящи прага м/у 2-4м. след тях се попада в тясна диаклазна галерия. В края на която е втория отвес, след които се продължава „на камина“ по два прага /3-4м. / Попада се в зала, от която следват две разклонения: надолу отвес около 40м. без постоянни опори за въжето, който завършва с тесняк. Наляво-през тесняк се излиза на стръмна низходяща галерия по която след около 40м. денивелация се излиза на следващия отвес, който в началото си е силно наклонен, въжето се използва за осигуровка. Продължава се в ляво от където следва четвърти отвес след който по тясна галерия се излиза на петия отвес който се разклонява в долната си част – трябва да се следва дясното му разклонение по което се излиза на площадка от която следва камина 4-5м. Камината извежда в малка заличка, която до 2001г. беше дъното на пропастта. През два последователни тесняка /седалката се сваля /се излиза в малка заличка от пода на която непосредствено започва следващия отвес. Той извежда в голяма зала по чиято периферия се отделят 6-7 отвеса, в горната част на залата след траверс над един от „глухите“отвеси се излиза в малка странична заличка, от която се отделят два паралелни отвеса. Най-дълбоката кота достигната до момента през левия по тесен отвес -225 м. Температурата е около 10C.

    R80 – Подвеждане на спит, основно закрепване на спит и скален клин над входа, на 15м. , междинно закрепване на спит в ляво, на 15м. спит в дясно удьлжен сьс стоманена примка. /преди междинните закрепвания може да се направят и отклоняващи на ледени или скални клинове/ +R10 – Стационарно въже поставено над ледения и следващия го праг. /има риск то да е обледено в долната си част!/ Основно закрепване на спит, може да се дублира със скален клин. +R5 – Ползва се за осигуровка по следващия възходящ праг, основно закрепване на скален клин и ексцентрик N9. R30 – Подвеждане на ринг от въжето около скална халка , основно закрепване на два спита У. Останалата част от въжето се ползва за осигуровка по следващите камини, междинни закрепвания на две стоманени примки и спит над всяка от камините. R20 – Основно закрепване на спит с удължител и две стоманени примки, междинно закрепване на 2 м. с лентова примка. В началото на отвеса въжето се ползва само за осигуровка, желателно е след ръба да се забие таванен спит за избягване на триенето. В противен случай се слага протектор. R10 – Oсновно закрепване на спит с удължител и ексцентрик горе в дясно, междинно закрепване на таванен спит. R15 – Основно закрепване на ексцентрици и спит над отвеса. /Желателно е спита да се дублира с нов. / R20 – Основно закрепване на два спита, дублирано с ексцентрик в дясно. R10 – Парапет над глухия отвес, закрепвания в двата края на стоманени примки R60 – Въжето се подвежда от последното закрепване на предишния парапет парапета, следва на спит на отсрещната стена. Продължава се по тясната цепка в ляво /трябва да се направи закрепване за въжето над цепката!/ Въжето се ползва за осигуровка по следващите тесни камини, а за рапели само по широките прагове, правят се междинни закрепвания на: скален клин, стоманена примка, спит, над осем метровия праг, основно закрепване на спит и скален клин, следват две междинни закрепвания на стоманени примки. R30 – Основно закрепване на два спита Пещерата е студена, липсва течаща вода и съществува опасност от падащи камъни!