Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Бански суходол. № 71. гр. Банско. циркус Бански суходол. Вихренско-Синанишки пещерен район № 402. Вихренски пещерен подрайон. № 4836. Районен № 402 136. Дължина (6. 00 м), денивелация (–7. 00 м).
GPS-координати по Пулково: N 41о 47′ 04. 6″ E 023о 24′ 00. 2″
Местонахождение и достъп: Входът на пропастта се разкрива в основата на малък скален венец в южната част на циркуса “Бански суходол”. Тя отстои на 4-6 часа път от гр. Банско и на около 20 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихрански пещерен подрайон. Достъп: От лагера се тръгва в южна посока. Пътеката се изкачва стръмно нагоре по посока големия снежник в “Суходола”. Малко преди да се достигне до него (той варира различно през годините) вдясно се разкрива голям и дълбок въртоп. От него в западна посока се отделя стръмно изкачване. Върви се по билото на циркусното възвишение на границата с клека (има маркери- оранжеви ленти). Достига се до равно място и следва ново изкачване, като се държи посока запад. Излиза се на ново заравнение в близост до подножието на ясно изразената кула под вр “Кутело 2”. Оттук се тръгва в югозападна посока като се траверсира склона. Вдясно се вижда голям валог, запълнен с камъни от сипеите, стръмно спускащи се от “Кончето”. Входът на пещерата не се вижда отдалече, но за ориентир също така може да използва номера на пещерата, който е нанесен с червена боя в близост до входа. Описание: Входът на пещерата има издължена елипсовидна форма и е с размери 3. 10 м на 0. 70 м. От него в дълбочина се развива широка пукнатина, дълбока 4 м. На третия метър се стъпва на снежна пряспа (тапа). В западна посока има уширение на дънната част. В неговия край има тясна и непреодолима пукнатина, дълга най-малко 4м. Вероятно това е същата тясна пукнатина, която се проследява и на повърхността. Тя достига почти до основата на “Кулата” и трябва на различни места да се вадят камъни за евентуално продължение. Дъното е покрито с фирнован сняг, а в дълбочина се появява и лед. В южната част на пряспата има пролука между снега и скалата. Хвърленият в нея камък пада около 15 м. Това е и мястото, където ако се изкопае снега в тази малка пропаст може да се продължи в дълбочина. В краищата на пряспата на сегашното дъно могат да бъдат забелязани множество нападали от входа камъни. За момента общата дълбочина на пропаст №71 е само 7 м, считано от високата югоизточна част на входа. Трябва да се отчете обаче и факта, че докъдето успяхме да сондираме с рулетката пролуката между скалата и снега има още 4 м. Дължината на дъното по посока ЮИ-СЗ е 6 м , като максимална дължина, в която се включва и тясната цепнатина е около 10 м. Има вероятност ако се стопи снежната тапа или тя бъде изкопана да се продължи пропастта в дълбочина и тогава сегашните данни няма да бъдат актуални. История на проучването: Пропаст №71 е открита случайно при обход в района на 04. 09. 2003г от К. Богачева, член на ПК “Хеликтит” София по време на международната експедиция “Бански суходол 2003”. Картата ѝ до сегашното дъно е съставена на 05. 09. 2003г от К. Богачева ПК “Хеликтит” София и П. Димитров и Б. Алексиев от ПК “Витоша” София.
Описание на достъпа
Бански суходол. № 71. гр. Банско. циркус Бански суходол. Вихренско-Синанишки пещерен район № 402. Вихренски пещерен подрайон. № 4836. Районен № 402 136. Дължина (6. 00 м), денивелация (–7. 00 м).
GPS-координати по Пулково: N 41о 47′ 04. 6″ E 023о 24′ 00. 2″
Местонахождение и достъп: Входът на пропастта се разкрива в основата на малък скален венец в южната част на циркуса “Бански суходол”. Тя отстои на 4-6 часа път от гр. Банско и на около 20 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихрански пещерен подрайон. Достъп: От лагера се тръгва в южна посока. Пътеката се изкачва стръмно нагоре по посока големия снежник в “Суходола”. Малко преди да се достигне до него (той варира различно през годините) вдясно се разкрива голям и дълбок въртоп. От него в западна посока се отделя стръмно изкачване. Върви се по билото на циркусното възвишение на границата с клека (има маркери- оранжеви ленти). Достига се до равно място и следва ново изкачване, като се държи посока запад. Излиза се на ново заравнение в близост до подножието на ясно изразената кула под вр “Кутело 2”. Оттук се тръгва в югозападна посока като се траверсира склона. Вдясно се вижда голям валог, запълнен с камъни от сипеите, стръмно спускащи се от “Кончето”. Входът на пещерата не се вижда отдалече, но за ориентир също така може да използва номера на пещерата, който е нанесен с червена боя в близост до входа. Описание: Входът на пещерата има издължена елипсовидна форма и е с размери 3. 10 м на 0. 70 м. От него в дълбочина се развива широка пукнатина, дълбока 4 м. На третия метър се стъпва на снежна пряспа (тапа). В западна посока има уширение на дънната част. В неговия край има тясна и непреодолима пукнатина, дълга най-малко 4м. Вероятно това е същата тясна пукнатина, която се проследява и на повърхността. Тя достига почти до основата на “Кулата” и трябва на различни места да се вадят камъни за евентуално продължение. Дъното е покрито с фирнован сняг, а в дълбочина се появява и лед. В южната част на пряспата има пролука между снега и скалата. Хвърленият в нея камък пада около 15 м. Това е и мястото, където ако се изкопае снега в тази малка пропаст може да се продължи в дълбочина. В краищата на пряспата на сегашното дъно могат да бъдат забелязани множество нападали от входа камъни. За момента общата дълбочина на пропаст №71 е само 7 м, считано от високата югоизточна част на входа. Трябва да се отчете обаче и факта, че докъдето успяхме да сондираме с рулетката пролуката между скалата и снега има още 4 м. Дължината на дъното по посока ЮИ-СЗ е 6 м , като максимална дължина, в която се включва и тясната цепнатина е около 10 м. Има вероятност ако се стопи снежната тапа или тя бъде изкопана да се продължи пропастта в дълбочина и тогава сегашните данни няма да бъдат актуални. История на проучването: Пропаст №71 е открита случайно при обход в района на 04. 09. 2003г от К. Богачева, член на ПК “Хеликтит” София по време на международната експедиция “Бански суходол 2003”. Картата ѝ до сегашното дъно е съставена на 05. 09. 2003г от К. Богачева ПК “Хеликтит” София и П. Димитров и Б. Алексиев от ПК “Витоша” София.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: отвеса продължава още около 15 м.
Карта
