Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Бански суходол № 66. Пилешкото бутче. гр. Банско. Циркус Бански суходол. Вихренско-Синанишки пещерен район № 402. № 4830. Районен № 402 134. Дължина (10. 00 м), денивелация (-10. 00 м).
GPS-координати по Пулково: N 41о 47′ 35. 5″ E 023о 23′ 56. 7″
Местонахождение и достъп Входът на пещерата се разкрива в северозападната част на циркуса “Бански суходол”. Той е разположен в горната част на възвишение в подножието на “Котешкия чал”. Тя отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 30 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихрански пещерен подрайон. От лагера се тръгва в северна посока като се върви по пътеката, свързваща гр. Банско с циркуса. На около 100 м под лагера се отделя в северозападна посока пътека, която води до голям валог (поляна). Оттам се тръгва в югозападна посока. следва изкачване на възвишението в подножието на Котешкия чал. Излиза се на характерна седловина, обрасла с клек. От нея следва кратко спускане в южна посока. Входът на пещерата трябва да се търси сред поредица от малки въртопи на границата на клека. Той се разкрива сред разпръснати скални блокове (личи си, че е копано). за ориентир служи и номерацията с червена боя на скала, разположена югозападно от входа. Описание: Входът на пещерата се разкрива в малко пропадане сред разпръснати големи скални блокове. Той има размери 0. 70м на 0. 80 м. От него се отделя силно низходяща галерия. Подът на галерията е покрит с дебел пласт пръст (глина). След преодоляване на праг, дълбок 1. 5 м се попада в уширение. Галерията прави завой на север. На това място подът е покрит с голямо количество големи скални блокове. Галерията запазва низходящия си характер, като след около 4 м преминава в непреодолим скален тесняк. На това място има малка вероятност след като се извадят голямо количество камъни да се открие продължение. В нея не са провеждани биоспелеологични и климатични изследвания. За отбелязване е, че поради голямата надморска височина пещерата е доста хладна. Любопитство буди фактът, че за разлика от другите пропасти в района в нея има обилно количество наслаги (пръст и глина). Пещерата има незначителни размери- дължина 10м при денивелация –10 м. Нужен инвентар: Въже 15 м, 2 бр. примки, 2 бр. карабинери, 2 бр. протектори.
Техническо описание:
В пещерата може да се слезе на класика. При нужда може да се пусне въже за придържане. Въжето може да се фиксира на близко разположени скални блокове или клек. История на проучването: Пещерата е открита чрез разкопаване от Ю. Пасков СПК “Академик”, Н. Стоичков и И. Каменова ПК “Хеликтит” София на 02. 09. 2002г. по време на експедицията “Бански суходол 2002”. Точната ѝ карта е съставена по време на международната експедиция “Бански суходол 2003” на 02. 09. 2003 от К. Стоичков и М. Кръстев, членове на ПК “Хеликтит” София.
Описание на достъпа
Бански суходол № 66. Пилешкото бутче. гр. Банско. Циркус Бански суходол. Вихренско-Синанишки пещерен район № 402. № 4830. Районен № 402 134. Дължина (10. 00 м), денивелация (-10. 00 м).
GPS-координати по Пулково: N 41о 47′ 35. 5″ E 023о 23′ 56. 7″
Местонахождение и достъп Входът на пещерата се разкрива в северозападната част на циркуса “Бански суходол”. Той е разположен в горната част на възвишение в подножието на “Котешкия чал”. Тя отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 30 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихрански пещерен подрайон. От лагера се тръгва в северна посока като се върви по пътеката, свързваща гр. Банско с циркуса. На около 100 м под лагера се отделя в северозападна посока пътека, която води до голям валог (поляна). Оттам се тръгва в югозападна посока. следва изкачване на възвишението в подножието на Котешкия чал. Излиза се на характерна седловина, обрасла с клек. От нея следва кратко спускане в южна посока. Входът на пещерата трябва да се търси сред поредица от малки въртопи на границата на клека. Той се разкрива сред разпръснати скални блокове (личи си, че е копано). за ориентир служи и номерацията с червена боя на скала, разположена югозападно от входа. Описание: Входът на пещерата се разкрива в малко пропадане сред разпръснати големи скални блокове. Той има размери 0. 70м на 0. 80 м. От него се отделя силно низходяща галерия. Подът на галерията е покрит с дебел пласт пръст (глина). След преодоляване на праг, дълбок 1. 5 м се попада в уширение. Галерията прави завой на север. На това място подът е покрит с голямо количество големи скални блокове. Галерията запазва низходящия си характер, като след около 4 м преминава в непреодолим скален тесняк. На това място има малка вероятност след като се извадят голямо количество камъни да се открие продължение. В нея не са провеждани биоспелеологични и климатични изследвания. За отбелязване е, че поради голямата надморска височина пещерата е доста хладна. Любопитство буди фактът, че за разлика от другите пропасти в района в нея има обилно количество наслаги (пръст и глина). Пещерата има незначителни размери- дължина 10м при денивелация –10 м. Нужен инвентар: Въже 15 м, 2 бр. примки, 2 бр. карабинери, 2 бр. протектори.
Техническо описание:
В пещерата може да се слезе на класика. При нужда може да се пусне въже за придържане. Въжето може да се фиксира на близко разположени скални блокове или клек. История на проучването: Пещерата е открита чрез разкопаване от Ю. Пасков СПК “Академик”, Н. Стоичков и И. Каменова ПК “Хеликтит” София на 02. 09. 2002г. по време на експедицията “Бански суходол 2002”. Точната ѝ карта е съставена по време на международната експедиция “Бански суходол 2003” на 02. 09. 2003 от К. Стоичков и М. Кръстев, членове на ПК “Хеликтит” София.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Силно назходяща галерия с праг от – 1,5 м.
Техническо описание
Бански суходол № 66. Пилешкото бутче. гр. Банско. Циркус Бански суходол. Вихренско-Синанишки пещерен район № 402. № 4830. Районен № 402 134. Дължина (10. 00 м), денивелация (-10. 00 м).
GPS-координати по Пулково: N 41о 47′ 35. 5″ E 023о 23′ 56. 7″
Местонахождение и достъп Входът на пещерата се разкрива в северозападната част на циркуса “Бански суходол”. Той е разположен в горната част на възвишение в подножието на “Котешкия чал”. Тя отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 30 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихрански пещерен подрайон. От лагера се тръгва в северна посока като се върви по пътеката, свързваща гр. Банско с циркуса. На около 100 м под лагера се отделя в северозападна посока пътека, която води до голям валог (поляна). Оттам се тръгва в югозападна посока. следва изкачване на възвишението в подножието на Котешкия чал. Излиза се на характерна седловина, обрасла с клек. От нея следва кратко спускане в южна посока. Входът на пещерата трябва да се търси сред поредица от малки въртопи на границата на клека. Той се разкрива сред разпръснати скални блокове (личи си, че е копано). за ориентир служи и номерацията с червена боя на скала, разположена югозападно от входа. Описание: Входът на пещерата се разкрива в малко пропадане сред разпръснати големи скални блокове. Той има размери 0. 70м на 0. 80 м. От него се отделя силно низходяща галерия. Подът на галерията е покрит с дебел пласт пръст (глина). След преодоляване на праг, дълбок 1. 5 м се попада в уширение. Галерията прави завой на север. На това място подът е покрит с голямо количество големи скални блокове. Галерията запазва низходящия си характер, като след около 4 м преминава в непреодолим скален тесняк. На това място има малка вероятност след като се извадят голямо количество камъни да се открие продължение. В нея не са провеждани биоспелеологични и климатични изследвания. За отбелязване е, че поради голямата надморска височина пещерата е доста хладна. Любопитство буди фактът, че за разлика от другите пропасти в района в нея има обилно количество наслаги (пръст и глина). Пещерата има незначителни размери- дължина 10м при денивелация –10 м. Нужен инвентар: Въже 15 м, 2 бр. примки, 2 бр. карабинери, 2 бр. протектори.
Техническо описание:
В пещерата може да се слезе на класика. При нужда може да се пусне въже за придържане. Въжето може да се фиксира на близко разположени скални блокове или клек. История на проучването: Пещерата е открита чрез разкопаване от Ю. Пасков СПК “Академик”, Н. Стоичков и И. Каменова ПК “Хеликтит” София на 02. 09. 2002г. по време на експедицията “Бански суходол 2002”. Точната ѝ карта е съставена по време на международната експедиция “Бански суходол 2003” на 02. 09. 2003 от К. Стоичков и М. Кръстев, членове на ПК “Хеликтит” София.
Карта
