Бански суходол № 06

  • Други имена
    БС 06
  • Дължина
    8 m.
  • Дълбочина
    41 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    2599 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Бански суходол 06 | БС-06,

    гр. Банско *Благоевградска област –

    Местност: Циркус „Бански суходол“ Северен Пирин –

    G P S – E 23, 234088 N 41, 471294 – WGS84

    Достъп – Охраняван

    Статус – В национален парк (резерват)

    Рег.№ 1088 *Код № 402051

    Обща дължина 8м *Денивелация -41м *НМВ 2599м

     

    История на откриването: Открита на 11/08/2002г от

    К. Стоичков и В. Стефанов при обхождане в циркуса. По време на експедиция „Бански Суходол 2002“ е проучена от Ал. Йорданов, Б. Алексиев, И. Каменова, К. Касабов, К. Стоичков и Ю. Пасков. Прекартирана на 03/09/2002г от Б. Алексиев, К. Богачева от „Витоша“ и К. Стоичков, К. Касабов от „Хеликтит“. При проверка през 2007г се оказва запълнена с плътен лед. Пещерата е образувана в архайски мрамори от Добростанската свита. Развита е в серия сивобели мрамори с белезникави ивични оцветявания спадащи към нискокристалинната метаморфна серия с долнопалеозойска възраст. Те са разнозърнести с ясно изразена слоистост.

    От гр. Банско се тръгва по шосето което води към „Шилигарника” и хижа „Бъндерица”. Достига се до характерен разклон. Лявото разклонение е за „Шилигарника”, дясното е за местността „Чалин валог”. Поема се по дясното разклонение на шосето. Пресича се мост над реката и пътя прави няколко характерни завоя. Достига се до мест. „Пещерите”. На това място се виждат в дясно от шосето характерни ниши. От това място трябва да се отделите от шосето и да пресече- те ски пътя и характерен поток. Това е и едно от последните места където може да се налее вода. Прехода е дълъг и е добре да сте запасени с вода. След като се пресече потока севърви по черен път който набира плавно денивелация и отвежда до поляни. Хваща се ляво разклонение на пътя (югозападна посока), който отново набира плавно денивелация и отвежда в периферията на гората. На това място е удобно да се оставят колите. Следва преминаване през нисък горист пояс от млади иглолистни насаждения. Достига се до нов разклон. От първия разклон до тук са някъде около 500 м. Поема се в ляво по характерен черен път, който е доста изровен през последните години и не се препоръчва да се минава по него с леки коли. Поема се в югозападна посока. За около 30 минути пътя отвежда до широка поляна обградена отвсякъде с гора. Обикновено на това място може да се обърка пътя, за това следете маркировката оставена от първите групи които са се качили към циркуса. От това място се отделят две пътеки. Много е важно да се хване дясната пътека(западна посока). Пътеката е възходяща и набира бързо денивелация. Основно се движи от дясно(гледано по посока на качването на характерно дере. На места има паднали дървета, които се заобикалят. По тази пътека се върви между 45 м и 1 час в зависимост отбагажа. Постепенно наклона спада и пътеката пресича дерето. Върви се в горист пояс. Пресича се още веднъж дерето(следете маркировката!), върви се по гористи поляни и следва нов наклонен участък. Дерето остава ниско долу в ляво. Достига се до обширни поляни. Това са така наречените от нас поляни с ягодите. Удобно място за почивка. Следва кратък наклонен участък и пътеката тръгва хоризонтално. Тук някъде е и половината на пътя. Пресича се нов горист пояс и отново се излиза на поляни. От тук за първи път може да се видят и върховете ограждащи циркуса. Пресичат се поляните в източната им страна, като на два пъти се пресича и плитко дере което ги пресича. Последното пресичане е на характерно каменисто дере (запад). Навлиза се в нов горист пояс. Това пресичане е за кратко, защото веднага след него се достига до голяма и наклонена поляна На това място се забелязват и множество довлечени и изпочупени от лавините дървета, в западната част се разкриват и скалисти участъци. Поляната се пресича по диагонал в западна посока, като се набира постепенно денивелация. Да се внимава, защото на места пътеката се губи при пресичането на поляната. Целта е да се достигне гората и да се хване добре отъпкана пътека вюжна посока Пътеката набира денивелация в горист пояс и прави нов характерен завой на запад и няколко серпентини. По нея се излиза над гората и се попада на място обрасло с клек. Тук също трябва да се следи маркировката. Пътеката отвежда до нова обширна поляна. Местността се нарича „Еленино гюбрище”. От тук в южна посока отново се хваща не много добре отъпкана пътека. В дясно(запад)склона е обрасъл с мури и се вижда „Котешкия чал”. От ляво(изток)се виждат зъберите на „Църномогилски чал”. Единствения характерен ориентир е, че трябва да се поеме през средата на поляната и да се държим в близост до клековете. Също така ориентир са и две високи дървета. Трябва да е следи маркировката. Пътеката постепенно навлиза в клековия пояс, като прави няколко последователни завоя на запад и на юг. Набира се доста денивелация. На много места по пътеката си личи ровено от глигани. Достига се до по-полегат участък. От него се поема за кратко в източна посока и отново пътеката завива на юг. Върви се постоянно сред клек. Достига се до малка и скалиста полянка. В дясно си личи голям сипей и скалист участък с много характерна цепка. Поема се отново в източна посока, като пътеката избягва през клековете изкачването на доста неприятен сипей. Отново се хваща в посока юг-югозапад, като наклона е значителен. Изкачва се характерен и необрасъл с клек наклонен участък и се поема вече по хоризонтала източна посока. Почти веднага се попада сред клек. Пътеката свива отново на юг-югозапад. Пресича се така наречения ригел, като пътеката криволичи сред клек. Подминава се скалист въртоп. И не след дълго пътеката свива на запад и почва да се спуска. Излиза се от клека и се поема отново в южна посока. На това място вече сме в циркуса. Пътеката е добре отъпкана и води до скалисти поляни от които се поема в дясно(запад). Това е и последното изкачване преди лагера. Веднага след този участък се попада на заравнение и на лагера. На много места пътеката е маркирана с ленти и пирамидки и не би трябвало да има объркване. В зависимост от багажа изкачването може да е между 3 и 7 часа.

    Местонахождение:

    Разположена в подножието на високите скални венци спускащи се от вр. Бански Суходол, под локално лавинно ребро с наклон 30 градуса. Отправна точка за достигането на отвора на пропастта може да служи входа на системата N 9-11. От него се трьгва право нагоре в югозападна посока, минава се през вьртоп №56, като се слиза няколко метра от неговото възвишение Следва се южно направление (азимут 203 гради / 207 градуса), като се вьрви в посока към „Кончето“, в ляво от голямата преспа. Входът на пропастта трябва да се търси в началото на стръмния ръб, водещ кьм вр. Бански суходол. Въпреки големите си размери той би могъл да се забележи единствено от рида Котешки чал. Входьт на №6 отстои на около 25мин. път от входа на системата №9-11 и на приблизително 1час и 25 мин. от лагера. Денивелацията между №6 и №9-11 е приблизително 80м. Ориентация кьм входа на пропастта: 100 гради от сипея на рида Котешки чал, 152 гради от Котешки чал, 198 гради от пропаст №30, 230 гради от вьртоп №58-В. ЗАБЕЛЕЖКА: Старата пропаст се дублира с входния отвес на № 9. Новата пропаст се намира на десния склон на вр. Бански суходол, спускащ се в циркуса. Входът е разположен в скалите от ляво, след като се тръгне по сипея към премката с Котешкия чал.

    Описание на пещерата: Пропастта представлява голяма силно наклонена

    цепка с приблизителни размери 6х6м, развиваща се двустранно нагоре 10-12м, запушена от снежна тапа, започваща на 4м под подхода към пропастта. Тапата се намира в центъра на цепката, като от всички страни има дьлбоки процепи. До преспата се подхожда от удобната югозападна страна на въртопа с два скални клина и протектор за преминаване на ръба(4. 5м), където се стъпва на голям лабилен блок(0, 8х0, 7х0. 8м)съборен при първоначалното разчистване на прохода. Наклонът между фирнования сняг, на места превърнал се в лед, и основната скала е приблизително 50 градуса. Трети клин извежда в стръмния улей на цепката, като 6м по-надолу има забит спит за удьлжител. Дължината на снежната, постоянно меняща конфигурацията си, галерия е 12м. Тя отвежда до тесния отвор на обледенен отвес, дълбок 17м. Надолу отвесът продължава, но не е направен опит за спускането му. Общата набрана денивелация достигната до сега е -41м, измерена от високата югозападна страна на въртопа. Пропастта е студена(0-1 градуса)и изключително опасна поради множеството падащи камъни. При частичното разтопяване на преспата могат да бьдат освободени големи скални блокове. Трябва да се внимава и с движението на самата тапа Към 21/08-05/09/2010г – Снежната тапа е на нивото на входа Виждат се голями пролуки между снега и стената. Най-вероятно фирна в дълбочина да преминава в лед.

    За проникване до сегашното дъно е необходим следния инвентар: 60м вьже, 4-5 скални клина, 5 карабинера, 1 удължител, протектори и престилки. Подхожда се с У-закрепване на скални клинове. На Зм по-надолу следва основно и дублиращо закрепване на скални клинове. На 12м закрепване на спит с удължител, след което следва рапел 17м.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Опасност от падащи камъни