Бански суходол № 45а-б

  • Други имена
    БС 45а-б
  • Дължина
    16 m.
  • Дълбочина
    11 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    2470 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Константин Стоичков 04. 08. 2006 Година: 1 Източник: Константин Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. “Бански суходол” №45 А-Б, гр. Банско, циркус “Бански суходол” Вихренско-Синанишки пещерен район№ 402, № 4837, дължина (15. 6 м), денивелация (-11. 00 м)
    GPS-координати N 41 47 11. 3 E 023 23 54. 1- по Пулково.
    Местонахождение и достъп; Местонахождение: Двата входа на пещерата се разкриват в южната част на циркуса “Бански суходол” във високата част на циркусното възвишение, разположено в близост до подножието на сипеите , спускащи се от “Кончето”. Тя е разположена на 2469 м. н. в и отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 25-30 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300м. н. в. В непосредствена близост до нея са разположени входовете на пропастите № 1, № 2, № 41, № 17. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихренски пещерен подрайон. Достъп: От лагера се тръгва в южна посока. Пътеката е маркирана с оранжеви ленти. Тя се изкачва с постоянен наклон по посока големия снежник във високата част на циркуса. Покрай пътеката се забелязват големи негативни форми (въртопи). След като се достигне в близост до снежника (той варира различно през годините) и наклона стане по-малък (почти равно) в дясно се забелязва голям и дълбок въртоп. От него се тръгва в западна посока. Върви се по билото на стръмно възвишение на границата с клека. Достига се до заравнение в близост до подножието на кулата под вр. Кутело 2. следва ново изкачване. Излиза се на ново заравнение. От тук се тръгва в югозападна посока като се слиза за кратко покрай невисоки скални венци. Вдясно се забелязват големите сипеи, спускащи се от “Кончето”, които запълват голям валог. Държи се посока чист запад като се изкачва ново възвишение. Входовете на пещерата се намират в най-горната заравнена част на възвишението. Пътеката минава покрай тях. за ориентир може да се използва и номерацията, която е написана с червена боя, има поставен и метален номер. Описание: Двата входа на пещерата се разкриват в горната заравнена част на циркусното възвишение. Те отстоят на около 6 м един от друг. По-удобен за проникване е по-високо разположеният от двата. той има размери 1. 20 м на 1. 80 м. От него в дълбочина се развива отвес с максимална дълбочина 10 м разделен на две от площадка на 6-тия метър. Отвеса има елипсовидна форма и размери средно 1. 30м на 2 м. Дъното му представлява неголяма зала. Подът е покрит с голямо количество камъни, както и пръст, а на места се забелязват незначителни остатъци от някогашна снежна тапа. Залата е сразмери 3. 50 м на 3 м с максимална височина на свода 6 м. По стените се забелязват множество първични образувания и остри режещи ръбове. В срещуположния южен край на залата има праг, висок 3. 5 м. Попада се на уширение и площадка. Следва нов праг, висок 2. 90 м. В горната му част се разкрива изключително тесен отвор с размер 0. 40 м на 0. 40 м. Сложната конфигурация на отвора прави началната част на тесняка почти непреодолим. Следва тясна галерия, дълга 4 м, която отвежда до втория вход на пещерата. Той има неправилна форма и размери 0. 80м на 0. 90 м. В дънната заличка могат да бъдат забелязани две изключително тясни и непреодолими разклонения, които вероятно правят връзка с разположената в непосредствена близост система БС №1-№2. Индикация за връзката между двете пещери е силното въздушно течение. Пещерата е хладна, а биоспелеологични и климатични изследвания не са извършвани. Нейната обща дължина е 15. 6 м при денивелация –11. 00 м.
    Техническо описание: Нужен инвентар: 20 м въже, 2-3 протектора, 2-3 стоманени примки, 2-3 карабинера (евентуално ексцентрици). Пещерата не е накована със спитове за ТЕВ. Поради тази причина за фиксиране на въжето може да се използва голям скален блок на 5 м ЮИ от входа. От въжето се прави ринг. Практически тази упора е неразрушима и сигурна, затова не е необходимо да се дублира. При желание за извеждане на въжето в отвеса е необходимо да се забият спитове. При сегашното екипиране се поставя протектор на ръба на отвеса. Следва рапел до стената от 5 м. Стъпва се на площадка. На това място може да се направи прехвърляне на скални халки и ребра, защото въжето трие опасно в остри скални ръбове. (Може да се поставят протектори). Праговете към другия вход се изкачват “на класика” и за тях не е необходим инвентар. История на проучването: пещерата е открита на някоя от последните “Академишки” експедиции, провеждани в циркуса. Вероятно заради снежната тапа, която е стояла в нея не е картирана. По-късно сведения за нея са получени от А. Гяурова от ПК “Витоша” София. Пещерата е проверена по време на международната експедиция “Бански суходол 2003”, когато е установено, че тапата е стопена. Картата е съставена на 06. 09. 2003 г от К. Стоичков и К. Богачева членове на ПК “Хеликтит” София.

    Описание на достъпа

    Константин Стоичков 04. 08. 2006 Година: 1 Източник: Константин Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. “Бански суходол” №45 А-Б, гр. Банско, циркус “Бански суходол” Вихренско-Синанишки пещерен район№ 402, № 4837, дължина (15. 6 м), денивелация (-11. 00 м)
    GPS-координати N 41 47 11. 3 E 023 23 54. 1- по Пулково.
    Местонахождение и достъп; Местонахождение: Двата входа на пещерата се разкриват в южната част на циркуса “Бански суходол” във високата част на циркусното възвишение, разположено в близост до подножието на сипеите , спускащи се от “Кончето”. Тя е разположена на 2469 м. н. в и отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 25-30 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300м. н. в. В непосредствена близост до нея са разположени входовете на пропастите № 1, № 2, № 41, № 17. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихренски пещерен подрайон. Достъп: От лагера се тръгва в южна посока. Пътеката е маркирана с оранжеви ленти. Тя се изкачва с постоянен наклон по посока големия снежник във високата част на циркуса. Покрай пътеката се забелязват големи негативни форми (въртопи). След като се достигне в близост до снежника (той варира различно през годините) и наклона стане по-малък (почти равно) в дясно се забелязва голям и дълбок въртоп. От него се тръгва в западна посока. Върви се по билото на стръмно възвишение на границата с клека. Достига се до заравнение в близост до подножието на кулата под вр. Кутело 2. следва ново изкачване. Излиза се на ново заравнение. От тук се тръгва в югозападна посока като се слиза за кратко покрай невисоки скални венци. Вдясно се забелязват големите сипеи, спускащи се от “Кончето”, които запълват голям валог. Държи се посока чист запад като се изкачва ново възвишение. Входовете на пещерата се намират в най-горната заравнена част на възвишението. Пътеката минава покрай тях. за ориентир може да се използва и номерацията, която е написана с червена боя, има поставен и метален номер. Описание: Двата входа на пещерата се разкриват в горната заравнена част на циркусното възвишение. Те отстоят на около 6 м един от друг. По-удобен за проникване е по-високо разположеният от двата. той има размери 1. 20 м на 1. 80 м. От него в дълбочина се развива отвес с максимална дълбочина 10 м разделен на две от площадка на 6-тия метър. Отвеса има елипсовидна форма и размери средно 1. 30м на 2 м. Дъното му представлява неголяма зала. Подът е покрит с голямо количество камъни, както и пръст, а на места се забелязват незначителни остатъци от някогашна снежна тапа. Залата е сразмери 3. 50 м на 3 м с максимална височина на свода 6 м. По стените се забелязват множество първични образувания и остри режещи ръбове. В срещуположния южен край на залата има праг, висок 3. 5 м. Попада се на уширение и площадка. Следва нов праг, висок 2. 90 м. В горната му част се разкрива изключително тесен отвор с размер 0. 40 м на 0. 40 м. Сложната конфигурация на отвора прави началната част на тесняка почти непреодолим. Следва тясна галерия, дълга 4 м, която отвежда до втория вход на пещерата. Той има неправилна форма и размери 0. 80м на 0. 90 м. В дънната заличка могат да бъдат забелязани две изключително тясни и непреодолими разклонения, които вероятно правят връзка с разположената в непосредствена близост система БС №1-№2. Индикация за връзката между двете пещери е силното въздушно течение. Пещерата е хладна, а биоспелеологични и климатични изследвания не са извършвани. Нейната обща дължина е 15. 6 м при денивелация –11. 00 м.
    Техническо описание: Нужен инвентар: 20 м въже, 2-3 протектора, 2-3 стоманени примки, 2-3 карабинера (евентуално ексцентрици). Пещерата не е накована със спитове за ТЕВ. Поради тази причина за фиксиране на въжето може да се използва голям скален блок на 5 м ЮИ от входа. От въжето се прави ринг. Практически тази упора е неразрушима и сигурна, затова не е необходимо да се дублира. При желание за извеждане на въжето в отвеса е необходимо да се забият спитове. При сегашното екипиране се поставя протектор на ръба на отвеса. Следва рапел до стената от 5 м. Стъпва се на площадка. На това място може да се направи прехвърляне на скални халки и ребра, защото въжето трие опасно в остри скални ръбове. (Може да се поставят протектори). Праговете към другия вход се изкачват “на класика” и за тях не е необходим инвентар. История на проучването: пещерата е открита на някоя от последните “Академишки” експедиции, провеждани в циркуса. Вероятно заради снежната тапа, която е стояла в нея не е картирана. По-късно сведения за нея са получени от А. Гяурова от ПК “Витоша” София. Пещерата е проверена по време на международната експедиция “Бански суходол 2003”, когато е установено, че тапата е стопена. Картата е съставена на 06. 09. 2003 г от К. Стоичков и К. Богачева членове на ПК “Хеликтит” София.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: система от два въртопа –