Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
N34(Кутело)
История на проучвансто Открита по време обхождане на района около връх Кутело от група в състав Владо Попов, Филип Филипов(фикуса), Вилиян Василев(Вилицата) и Юри Градинарски през 1980 г. Тогава проникват до – 40 м. Пропастта е изследвана и картирана до – 56 м. от Ф. Филипов, В. Ошанов и Т. Даалиев по време на републиканската пещерна експедиция „Пирин – 81“. Тогава е направена карта и описание на пропастта. Картата е загубена. През 1989 г. Ю. Градинарски и П. Делчев посещават отново пропастта и стигат до – 56 м. Става ясно. че дълбочината иа тази и други пропасти варира от количеството на падналия през зимата сняг. Добре е да се проверява периодично. Отвора се намира в здрави скали и на голяма надморска височина и се предполага, че има малко нанесен материал от вън и пропастта може да продължи. Местонахождение н достъп Намира се в северната част на Пирин в края на циркус Бански суходол, на ръба спускащ се от Кончето кьм Бански суходол между върховете Бански суходол и Кутело на 200-300 м по-надолу (приблизително). Ръба се намира срещу базата на скиорите. Надморската височина на отвора е 2765 м. Отстои на 6. 5 часа път от гр. Банско и 2 часа от лагера на международната пещерна експедиция „Пирин 81“. който е разположен на поляната под базата на скиорите. Описание на пропастта Отвора има неправилна форма 5X8 м. До 8 м. дълбочина има неправилна фуниеобразна форма. Първата опора се осъществява на клин в най-ниската част на входа. Отвора е наклонен в едната посока под ъгъл 58 г(градуса а в другата 35 градуса. До втория клин се движим по наклонен парапет около 5-6 метра. Разделянето на отвеса се осъществява само на скални клинове. Първия междинен клин е забит в началото на плоча с размери 3×2 метра. Второто прехвърляне е на 2- 2, 5 метра по-надолу. Отдам до снежника за да се избегне триенето, което се получава при изкачване в надвеса образуван на 2 м. над снежника е необходимо да се направи още едно междинно прехвърляне. Всичко това зависи от нивото на снежната тапа. На два метра над снежника има скален издатьк на които е направено това отклонение. За по-голяма сигурност е необходимо да се забие ролплъгов клин. От него се спускаме още 17-18 м. и попадаме отново на снежна площадка образувана от снежника. От тук пропастта се разделя от снежника на две. Предполага се, че това е една голяма зала. Когато сме с лице към снега в дясно от нас се намира разклонението в което се достига най-голяма дълбочина. Там се слиза 18-19 м. със стъпки в снега и на камина. Желателно е да се слиза с осигуровка или самоосигуровка, за да се избегне заклещване на човек между снега и скалата при евентуално подхлъзване. В тази част пропастта завършва със затрупан от сняг и дребни камъни блокаж. Тази част на пропастта е дълбока 60 метра. В лявата част се стига след траверс по фирна, който се прави с биене на стъпки или на камина между снега и скалата. Тя представлява наклонена под 46 градуса галерия и дължина 19-20 метра. Тук в лявата част на края на галерията има голям блокаж, които е краят на лявото разклонение. Трифон Даалиев
Описание на достъпа
N34(Кутело)
История на проучвансто Открита по време обхождане на района около връх Кутело от група в състав Владо Попов, Филип Филипов(фикуса), Вилиян Василев(Вилицата) и Юри Градинарски през 1980 г. Тогава проникват до – 40 м. Пропастта е изследвана и картирана до – 56 м. от Ф. Филипов, В. Ошанов и Т. Даалиев по време на републиканската пещерна експедиция „Пирин – 81“. Тогава е направена карта и описание на пропастта. Картата е загубена. През 1989 г. Ю. Градинарски и П. Делчев посещават отново пропастта и стигат до – 56 м. Става ясно. че дълбочината иа тази и други пропасти варира от количеството на падналия през зимата сняг. Добре е да се проверява периодично. Отвора се намира в здрави скали и на голяма надморска височина и се предполага, че има малко нанесен материал от вън и пропастта може да продължи. Местонахождение н достъп Намира се в северната част на Пирин в края на циркус Бански суходол, на ръба спускащ се от Кончето кьм Бански суходол между върховете Бански суходол и Кутело на 200-300 м по-надолу (приблизително). Ръба се намира срещу базата на скиорите. Надморската височина на отвора е 2765 м. Отстои на 6. 5 часа път от гр. Банско и 2 часа от лагера на международната пещерна експедиция „Пирин 81“. който е разположен на поляната под базата на скиорите. Описание на пропастта Отвора има неправилна форма 5X8 м. До 8 м. дълбочина има неправилна фуниеобразна форма. Първата опора се осъществява на клин в най-ниската част на входа. Отвора е наклонен в едната посока под ъгъл 58 г(градуса а в другата 35 градуса. До втория клин се движим по наклонен парапет около 5-6 метра. Разделянето на отвеса се осъществява само на скални клинове. Първия междинен клин е забит в началото на плоча с размери 3×2 метра. Второто прехвърляне е на 2- 2, 5 метра по-надолу. Отдам до снежника за да се избегне триенето, което се получава при изкачване в надвеса образуван на 2 м. над снежника е необходимо да се направи още едно междинно прехвърляне. Всичко това зависи от нивото на снежната тапа. На два метра над снежника има скален издатьк на които е направено това отклонение. За по-голяма сигурност е необходимо да се забие ролплъгов клин. От него се спускаме още 17-18 м. и попадаме отново на снежна площадка образувана от снежника. От тук пропастта се разделя от снежника на две. Предполага се, че това е една голяма зала. Когато сме с лице към снега в дясно от нас се намира разклонението в което се достига най-голяма дълбочина. Там се слиза 18-19 м. със стъпки в снега и на камина. Желателно е да се слиза с осигуровка или самоосигуровка, за да се избегне заклещване на човек между снега и скалата при евентуално подхлъзване. В тази част пропастта завършва със затрупан от сняг и дребни камъни блокаж. Тази част на пропастта е дълбока 60 метра. В лявата част се стига след траверс по фирна, който се прави с биене на стъпки или на камина между снега и скалата. Тя представлява наклонена под 46 градуса галерия и дължина 19-20 метра. Тук в лявата част на края на галерията има голям блокаж, които е краят на лявото разклонение. Трифон Даалиев
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености:
Техническо описание
N34(Кутело)
История на проучвансто Открита по време обхождане на района около връх Кутело от група в състав Владо Попов, Филип Филипов(фикуса), Вилиян Василев(Вилицата) и Юри Градинарски през 1980 г. Тогава проникват до – 40 м. Пропастта е изследвана и картирана до – 56 м. от Ф. Филипов, В. Ошанов и Т. Даалиев по време на републиканската пещерна експедиция „Пирин – 81“. Тогава е направена карта и описание на пропастта. Картата е загубена. През 1989 г. Ю. Градинарски и П. Делчев посещават отново пропастта и стигат до – 56 м. Става ясно. че дълбочината иа тази и други пропасти варира от количеството на падналия през зимата сняг. Добре е да се проверява периодично. Отвора се намира в здрави скали и на голяма надморска височина и се предполага, че има малко нанесен материал от вън и пропастта може да продължи. Местонахождение н достъп Намира се в северната част на Пирин в края на циркус Бански суходол, на ръба спускащ се от Кончето кьм Бански суходол между върховете Бански суходол и Кутело на 200-300 м по-надолу (приблизително). Ръба се намира срещу базата на скиорите. Надморската височина на отвора е 2765 м. Отстои на 6. 5 часа път от гр. Банско и 2 часа от лагера на международната пещерна експедиция „Пирин 81“. който е разположен на поляната под базата на скиорите. Описание на пропастта Отвора има неправилна форма 5X8 м. До 8 м. дълбочина има неправилна фуниеобразна форма. Първата опора се осъществява на клин в най-ниската част на входа. Отвора е наклонен в едната посока под ъгъл 58 г(градуса а в другата 35 градуса. До втория клин се движим по наклонен парапет около 5-6 метра. Разделянето на отвеса се осъществява само на скални клинове. Първия междинен клин е забит в началото на плоча с размери 3×2 метра. Второто прехвърляне е на 2- 2, 5 метра по-надолу. Отдам до снежника за да се избегне триенето, което се получава при изкачване в надвеса образуван на 2 м. над снежника е необходимо да се направи още едно междинно прехвърляне. Всичко това зависи от нивото на снежната тапа. На два метра над снежника има скален издатьк на които е направено това отклонение. За по-голяма сигурност е необходимо да се забие ролплъгов клин. От него се спускаме още 17-18 м. и попадаме отново на снежна площадка образувана от снежника. От тук пропастта се разделя от снежника на две. Предполага се, че това е една голяма зала. Когато сме с лице към снега в дясно от нас се намира разклонението в което се достига най-голяма дълбочина. Там се слиза 18-19 м. със стъпки в снега и на камина. Желателно е да се слиза с осигуровка или самоосигуровка, за да се избегне заклещване на човек между снега и скалата при евентуално подхлъзване. В тази част пропастта завършва със затрупан от сняг и дребни камъни блокаж. Тази част на пропастта е дълбока 60 метра. В лявата част се стига след траверс по фирна, който се прави с биене на стъпки или на камина между снега и скалата. Тя представлява наклонена под 46 градуса галерия и дължина 19-20 метра. Тук в лявата част на края на галерията има голям блокаж, които е краят на лявото разклонение. Трифон Даалиев
Карта
