Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Бански суходол №28 | *БС №28
гр. Банско *Благоевградска област
Местност: циркус „Бански суходол“, Северен Пирин
Вихренско-Синанишки карстов район № 402
Рило-Родопска област
G P S – E 23, 234596 N 41, 471648 – WGS84
Статус – В национален парк (резерват)
Достъп охраняван
Рег.№ 2870 *Код № 402125 *НМВ 2482м
Обща дължина 20м *Денивелация -21м
История на откриването:
Пропастта е обект на изследване по време на пещерните експедиции, организирани от СПК „Академик“ София и има три карти. Първата карта е съставена от Вл. Попов и М. Козарева на 29/07/1978г. На нея се вижда, че дълбочината на пропастта е -7м, като дъното е плътно покрито със снежна тапа. Единадесет години по-късно е направена нова карта на пропастта от Ал. Бендерев и П. Делчев – на 08/09/1989г. На нея личи, че пропастта е дълбока -8м , като на дъното се вижда уширение, а снежната тапа е в процес на топене. Вероятно по тази причина е поставена дървената скара на входа, за да може по- лесно да се топи снежната тапа. Нова проверка през лятото на 2001г показва, че тапата на дъното е стопена и хвърленият камък прелита 10-15 метра и се търкаля по сипей. По време на експедиция „Пирин 2001″ на 29/08/2001г от К. Стоичков от ПК’Хеликтит“ и В. Стефанов от ПК“Витоша“ е съставена нова карта, която показва дълбочина -20м, без изгледи за продължение.
От гр. Банско се тръгва по шосето което води към „Шилигарника” и хижа „Бъндерица”. Достига се до характерен разклон. Лявото разклонение е за „Шилигарника”, дясното е за местността „Чалин валог”. Поема се по дясното разклонение на шосето. Пресича се мост над реката и пътя прави няколко характерни завоя. Достига се до мест.„Пещерите”. На това място се виждат в дясно от шосето характерни ниши. От това място трябва да се отделите от шосето и да пресечете ски пътя и характерен поток. Това е и едно от последните места където може да се налее вода. Прехода е дълъг и е добре да сте запасени с вода. След като се пресече потока сe върви по черен път който набира плавно денивелация и отвежда до поляни. Хваща се ляво разклонение на пътя(югозападна посока), който отново набира плавно денивелация и отвежда в периферията на гората. На това място е удобно да се оставят колите. Следва преминаване през нисък горист пояс от млади иглолистни насаждения. Достига се до нов разклон. От първия разклон до тук са някъде около 500 м. Поема се в ляво по характерен черен път, който е доста изровен през последните години и не се препоръчва да се минава по него с леки коли. Поема се в югозападна посока. За около 30 минути пътя отвежда до широка поляна обградена отвсякъде с гора. Обикновено на това място може да се обърка пътя, за това следете маркировката оставена от първите групи които са се качили към циркуса. От това място се отделят две пътеки. Много е важно да се хване дясната пътека(западна посока). Пътеката е възходяща и набира бързо денивелация. Основно се движи от дясно(гледано по посока на качването на характерно дере. На места има паднали дървета, които се заобикалят. По тази пътека се върви между 45 м и 1 час в зависимост отбагажа. Постепенно наклона спада и пътеката пресича дерето. Върви се в горист пояс. Пресича се още веднъж дерето(следете маркировката!), върви се по гористи поляни и следва нов наклонен участък. Дерето остава ниско долу в ляво. Достига се до обширни поляни. Това са така наречените от нас поляни с ягодите. Удобно място за почивка. Следва кратък наклонен участък и пътеката тръгва хоризонтално. Тук някъде е и половината на пътя. Пресича се нов горист пояс и отново се излиза на поляни. От тук за първи път може да се видят и върховете ограждащи циркуса. Пресичат се поляните в източната им страна, като на два пъти се пресича и плитко дере което ги пресича. Последното пресичане е на характерно каменисто дере (запад). Навлиза се в нов горист пояс. Това пресичане е за кратко, защото веднага след него се достига до голяма и наклонена поляна На това място се забелязват и множество довлечени и изпочупени от лавините дървета, в западната част се разкриват и скалисти участъци. Поляната се пресича по диагонал в западна посока, като се набира постепенно денивелация. Да се внимава, защото на места пътеката се губи при пресичането на поляната. Целта е да се достигне гората и да се хване добре отъпкана пътека вюжна посока Пътеката набира денивелация в горист пояс и прави нов характерен завой на запад и няколко серпентини. По нея се излиза над гората и се попада на място обрасло с клек. Тук също трябва да се следи маркировката. Пътеката отвежда до нова обширна поляна. Местността се нарича „Еленино гюбрище”. От тук в южна посока отново се хваща не много добре отъпкана пътека. В дясно(запад)склона е обрасъл с мури и се вижда „Котешкия чал”. От ляво(изток)се виждат зъберите на „Църномогилски чал”. Единствения характерен ориентир е, че трябва да се поеме през средата на поляната и да се държим в близост до клековете. Също така ориентир са и две високи дървета. Трябва да е следи маркировката. Пътеката постепенно навлиза в клековия пояс, като прави няколко последователни завоя на запад и на юг. Набира се доста денивелация. На много места по пътеката си личи ровено от глигани. Достига се до по-полегат участък. От него се поема за кратко в източна посока и отново пътеката завива на юг. Върви се постоянно сред клек. Достига се до малка и скалиста полянка. В дясно си личи голям сипей и скалист участък с много характерна цепка. Поема се отново в източна посока, като пътеката избягва през клековете изкачването на доста неприятен сипей. Отново се хваща в посока юг-югозапад, като наклона е значителен. Изкачва се характерен и необрасъл с клек наклонен участък и се поема вече по хоризонтала в източна посока. Почти веднага се попада сред клек. Пътеката свива отново на юг-югозапад. Пресича се така наречения ригел, като пътеката криволичи сред клек. Подминава се скалист въртоп. И не след дълго пътеката свива на запад и почва да се спуска. Излиза се от клека и се поема отново в южна посока. На това място вече сме в циркуса. Пътеката е добре отъпкана и води до скалисти поляни от които се поема в дясно(запад). Това е и последното изкачване преди лагера. Веднага след този участък се попада на заравнение и на лагера. На много места пътеката е маркирана с ленти и пирамидки и не би трябвало да има объркване. В зависимост от багажа изкачването може да е между 3 и 7 часа.
Местонахождение: По азимутно кроки на циркуса на Бански суходол.
Входът на пропастта е разположен в основата на високи скали и е покрит частично с дървена скара, която не позволява да влиза сняг през отвора.
Описание на пещерата:
Входът е с неправилна форма и е с размери 2, 9х1, 2м. През него се попада в отвес, дълбок 13м. Той отвежда на върха на сипей. Слиза се по сипея и се попада в нов отвес 7, 5м, който отвежда в широка зала. В дясно от сипея след траверс се пресича скално ребро, като се минава през широк отвор в стената. Попада се на тясна площадка, от която следва широкотвес 9, 5м. От него се попада на дъното на същата зала, до която се достига през съседния описан отвес. Дъното на залата е покрито с огромно количество гравитачен материал, който безнадеждно запушва всяко продължение в дълбочина. Над двата паралелни(дънни) отвеса във височина се забеляз- ват комини, които вероятно опират на повърхността в близост до входа. Към 21/08-05/09/2010г – Забелязва се незначително количество сняг на дъното на входния отвес. Пропастта е проходима.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: !!! ОПАСНОСТ ОТ падащи камъни !!!
Техническо описание
Бански суходол №28 | *БС №28
гр. Банско *Благоевградска област
Местност: циркус „Бански суходол“, Северен Пирин
Вихренско-Синанишки карстов район № 402
Рило-Родопска област
G P S – E 23, 234596 N 41, 471648 – WGS84
Статус – В национален парк (резерват)
Достъп охраняван
Рег.№ 2870 *Код № 402125 *НМВ 2482м
Обща дължина 0м *Денивелация -20м
Екипиране за ТЕВ:
Необходим инвентар: 30-35м въже, 3-4 карабинера, 1 скален клин, 1 планка, набор от ексцентрици, за всеки случай протектори. Основното закрепване се организира на спит, забит на нивото на входа в основата на скалния венец. Дублиращото закрепване се организира на скален клин в някоя цепнатина на скалата. Основното закрепване извежда въжето в камбана, а отвесът е широк и удобен за спускане. От дъното му за предпочитане е да се спусне десният отвес (в левия влиза целия сипей). До него от площадка се стига чрез траверс или голям пандюл, като се използва същото въже. Прехвърлянето се организира на скални пукнатини в най-лявата част на отвеса, като за целта се използват ексцентрици (да се внимава). Следва спускане от 8м. Отвесът е широк и удобен за спускане. Да се внимава – падащи камъни!!!
Карта
