Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Местонахождение и достъп:
Входът на пещерата се разкрива в западната част на циркуса “Бански суходол”. Той е разположен в основата на не висок скален венец намиращ се в близост до подножието на стените на „Котешкия чал”. Тя отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 30 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м.н.в. Надморската височина на входа и е 1457 м. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихрански пещерен подрайон.
От лагера се тръгва в западна посока. Първоначално се изкачва по големи камъни. След набиране на денивелация се достига до основата на скален венец. От него се търси просека в клека. Излиза се на открито място, като се траверсира склона и се влиза отново в просека сред клека. Тя отвежда до голямо долинно понижение. Върви се на границата на клека, като отново се траверсира основата на склона. Не след дълго се достига до пролука в клековете. От това място се следва долина с множество сипеи. Ориентир са огромни скални блокове нападали от разположените в близост скални венци. Подминават се и се държи посока запад, като се попада в нова долина от сипеи. Тръгва се на югозапад като се набира плавно денивелация. Преди да се достигнат каскадно разположени скални венци и стъпала преграждащи долината в най-високата и част трябва да се отделим отново в западна посока. От тази позиция лесно може да се забележи и входа на пещерата, който е разположен на западния склон в основата на невисок скален венец. Следва стръмно изкачване до него първоначално по сипей, после по затревен склон. За ориентир служи и номерацията с червена боя на входа на пещерата.
Описание на пещерата
Входът на пещерата се разкрива в основата на невисок скален венец. Той има почти триъгълна форма и югоизточно изложение. Неговите размери са; височина 1м и ширина 2.70 м. От него се попада на ниска галерия която се развива в западна посока. Пода е покрит с ръбести камъни и суха пръст. В лявата стена има тясна пролука която прави връзка с вътрешността на пещерата. На около 3 метра от входа се попада на блокажна част. Множество големи камъни преграждат пътя и преминаването става чрез провиране между тях. Височивата на галерията достига около 0.80 м. Пещерата всъщтност представлява една ниска блокажна заличка и нападалите камъни създават илюзията за лабиринтен характер. Следва провиране през камъните, като в дясно има късо разклонение с глинест под. Попада се на ущирение. В дясно има ново разклонение, което задънва с глинеста тапа. Напред в западна посока има също възходящо разклонение, което преминава в непреодолимо стеснение. В ляво галерията прави връзка с привходната част. Във вътрешната част пещерата е влажна и на места се забелязват дребни вторични образувания по стените и свода. Забелязани са множество кокали и странни скални образувания наподобяващи фосили. На места се забелязват и купчинки прилепно гуано. За разлика от другите пещери в циркуса БС №24 е доста топла пещера. Измерената температура в най-вътрешната и част през август месец 2011 г е 10.4 градуса по целзий, но вероятно температурата и често се влияе от външните метеорологични условия, защото пещерата е с малка дължина. Забелязани са и пещеролюбиви насекоми. Нейната дължина е 12 м при денивелация от + 2 м.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна, неразклонена
История на проучването:
Пещерата е картирана и изследвана първоначално през 1978 г от П. Георгиев и К. Кънчев по време на клубна експедиция на СПК „Академик” София. По време на междоклубната експедиция „Бански суходол” 2011 пещерата е прекартирана с цел нанасяне на повече подробности от вътрешността и местата на намерените в нея кости и биоспелеологичен материал. Новата и карта е съставена от К. Стоичков и М. Хаджитодоров-членове на ПК „Хеликтит” София на 31.08.2011 г.
Карта
