Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Източник: К. Стоичков и Ж. Петров ПК „Хеликтит“ София. Бански суходол №2. гр. Банско. циркус “Бански суходол”. Вихренско-Синанишки пещерен район№ 402. Вихренски пещерен подрайон. № 1084. Районен № 402047. дължина (9. 77 м), денивелация (-25. 90 м).
GPS-координати по Пулково: N41 47 11. 3 E 023 23 54. 1
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива в южната част на циркуса “Бански суходол” във високата част на циркусното възвишение, разположено в близост до подножието на сипеите, спускащи се от “Кончето”. Тя е разположена на 2471 м. н. в и отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 25-30 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. В непосредствена близост до нея са разположени входовете на пропастите № 1, № 45 А-Б, № 41, № 17. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихренски пещерен подрайон. От лагера се тръгва в южна посока. Пътеката е маркирана с оранжеви ленти. Тя се изкачва с постоянен наклон по посока големия снежник във високата част на циркуса. Покрай пътеката се забелязват големи негативни форми (въртопи). След като се достигне в близост до снежника (той варира различно през годините) и наклона на пътеката стане по-малък (почти равно) в дясно се забелязва голям и дълбок въртоп. От него се тръгва в западна посока. Върви се по билото на стръмно възвишение на границата с клека. Достига се до заравнение в близост до подножието на скалната кулата под вр. Кутело 2. Следва ново изкачване. Излиза се на ново заравнение. От тук се тръгва в югозападна посока, като се слиза за кратко покрай невисоки скални венци. Вляво се забелязват големите сипеи, спускащи се от “Кончето”, които запълват голям валог. Държи се посока чист запад като се изкачва ново възвишение. Входа на пещерата се намират в най-горната заравнена част на възвишението. Пътеката минава покрай него. За ориентир може да се използва и номерацията, която е написана с червена боя, има поставен и метален номер.
Описание: Входа на пропастта се разкрива във високата част на циркусното възвишение на 2471 м. н. в. Той има почти кръгла форма и размери 1. 25х1. 00 м. От него тръгва отвес дълбок 24 м. На около 4. 50 м от входа се достига площадка покрита с камъни. Веднага след нея започва постепенно разширяващ се към дъното отвес. Наклона на отвеса е около 80 града. От петнадесетия метър до към двадесетия в северозападната му стена се разкрива тясна пукнатина. По стените му на различни коти има ниши и малки площадки. Дъното на пропастта е наклонено и осеяно с камъни. Снежната тапа, която е изпълвала пропастта в миналото е стопена и се усеща силно въздушно течение от пролука между камъните на дъното. Разчистването на сипея обаче би било доста трудоемко начинание. За момента пропаст Бански суходол №2 е дълбока –25. 90 м и има дължина 9. 77 м. Пещерата е студена. В нея не са извършвани климатични и биоспелеологични изследвания.
Нужен инвентар: Въже 30 м, 4 карабинера, 4 стоманени примки.
Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване на скални халки. На около 3 м от входа се достига до малка площадка. Тук се организират основно и дублиращо закрепване отново на скални халки. История на проучването: Пропастта за първи път е открита и проучена през 1969г. Първата и карта е съставена от инж. Р. Рахнев. Поради объркване в номерацията дълги години е смятяно, че №1 и №2 се свързват и са система а в същност става въпрос за връзка между двата входа на съседната пропаст № 45 А-Б. През 2001г. пропастта е спусната от Н. Орлов ПК “Витоша” София и Н. Стоичков ПК “Хеликтит” София и такава връзка между пропастите №1 и №2 не е установена. Поради тези неточни данни е предприето прекартиране на пещерата през 2005г. Новата и актуална карта на пропастта е дело на Ж. Петров и П. Димитров, членове на ПК “Хеликтит” София. Тя е съставена на 05. 09. 2005г. по време на експедицията “Бански суходол” 2005.
Описание на достъпа
Източник: К. Стоичков и Ж. Петров ПК „Хеликтит“ София. Бански суходол №2. гр. Банско. циркус “Бански суходол”. Вихренско-Синанишки пещерен район№ 402. Вихренски пещерен подрайон. № 1084. Районен № 402047. дължина (9. 77 м), денивелация (-25. 90 м).
GPS-координати по Пулково: N41 47 11. 3 E 023 23 54. 1
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива в южната част на циркуса “Бански суходол” във високата част на циркусното възвишение, разположено в близост до подножието на сипеите, спускащи се от “Кончето”. Тя е разположена на 2471 м. н. в и отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 25-30 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. В непосредствена близост до нея са разположени входовете на пропастите № 1, № 45 А-Б, № 41, № 17. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихренски пещерен подрайон. От лагера се тръгва в южна посока. Пътеката е маркирана с оранжеви ленти. Тя се изкачва с постоянен наклон по посока големия снежник във високата част на циркуса. Покрай пътеката се забелязват големи негативни форми (въртопи). След като се достигне в близост до снежника (той варира различно през годините) и наклона на пътеката стане по-малък (почти равно) в дясно се забелязва голям и дълбок въртоп. От него се тръгва в западна посока. Върви се по билото на стръмно възвишение на границата с клека. Достига се до заравнение в близост до подножието на скалната кулата под вр. Кутело 2. Следва ново изкачване. Излиза се на ново заравнение. От тук се тръгва в югозападна посока, като се слиза за кратко покрай невисоки скални венци. Вляво се забелязват големите сипеи, спускащи се от “Кончето”, които запълват голям валог. Държи се посока чист запад като се изкачва ново възвишение. Входа на пещерата се намират в най-горната заравнена част на възвишението. Пътеката минава покрай него. За ориентир може да се използва и номерацията, която е написана с червена боя, има поставен и метален номер.
Описание: Входа на пропастта се разкрива във високата част на циркусното възвишение на 2471 м. н. в. Той има почти кръгла форма и размери 1. 25х1. 00 м. От него тръгва отвес дълбок 24 м. На около 4. 50 м от входа се достига площадка покрита с камъни. Веднага след нея започва постепенно разширяващ се към дъното отвес. Наклона на отвеса е около 80 града. От петнадесетия метър до към двадесетия в северозападната му стена се разкрива тясна пукнатина. По стените му на различни коти има ниши и малки площадки. Дъното на пропастта е наклонено и осеяно с камъни. Снежната тапа, която е изпълвала пропастта в миналото е стопена и се усеща силно въздушно течение от пролука между камъните на дъното. Разчистването на сипея обаче би било доста трудоемко начинание. За момента пропаст Бански суходол №2 е дълбока –25. 90 м и има дължина 9. 77 м. Пещерата е студена. В нея не са извършвани климатични и биоспелеологични изследвания.
Нужен инвентар: Въже 30 м, 4 карабинера, 4 стоманени примки.
Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване на скални халки. На около 3 м от входа се достига до малка площадка. Тук се организират основно и дублиращо закрепване отново на скални халки. История на проучването: Пропастта за първи път е открита и проучена през 1969г. Първата и карта е съставена от инж. Р. Рахнев. Поради объркване в номерацията дълги години е смятяно, че №1 и №2 се свързват и са система а в същност става въпрос за връзка между двата входа на съседната пропаст № 45 А-Б. През 2001г. пропастта е спусната от Н. Орлов ПК “Витоша” София и Н. Стоичков ПК “Хеликтит” София и такава връзка между пропастите №1 и №2 не е установена. Поради тези неточни данни е предприето прекартиране на пещерата през 2005г. Новата и актуална карта на пропастта е дело на Ж. Петров и П. Димитров, членове на ПК “Хеликтит” София. Тя е съставена на 05. 09. 2005г. по време на експедицията “Бански суходол” 2005.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Основно и дублиращо закрепване на скални халки
Техническо описание
Източник: К. Стоичков и Ж. Петров ПК „Хеликтит“ София. Бански суходол №2. гр. Банско. циркус “Бански суходол”. Вихренско-Синанишки пещерен район№ 402. Вихренски пещерен подрайон. № 1084. Районен № 402047. дължина (9. 77 м), денивелация (-25. 90 м).
GPS-координати по Пулково: N41 47 11. 3 E 023 23 54. 1
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива в южната част на циркуса “Бански суходол” във високата част на циркусното възвишение, разположено в близост до подножието на сипеите, спускащи се от “Кончето”. Тя е разположена на 2471 м. н. в и отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 25-30 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. В непосредствена близост до нея са разположени входовете на пропастите № 1, № 45 А-Б, № 41, № 17. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихренски пещерен подрайон. От лагера се тръгва в южна посока. Пътеката е маркирана с оранжеви ленти. Тя се изкачва с постоянен наклон по посока големия снежник във високата част на циркуса. Покрай пътеката се забелязват големи негативни форми (въртопи). След като се достигне в близост до снежника (той варира различно през годините) и наклона на пътеката стане по-малък (почти равно) в дясно се забелязва голям и дълбок въртоп. От него се тръгва в западна посока. Върви се по билото на стръмно възвишение на границата с клека. Достига се до заравнение в близост до подножието на скалната кулата под вр. Кутело 2. Следва ново изкачване. Излиза се на ново заравнение. От тук се тръгва в югозападна посока, като се слиза за кратко покрай невисоки скални венци. Вляво се забелязват големите сипеи, спускащи се от “Кончето”, които запълват голям валог. Държи се посока чист запад като се изкачва ново възвишение. Входа на пещерата се намират в най-горната заравнена част на възвишението. Пътеката минава покрай него. За ориентир може да се използва и номерацията, която е написана с червена боя, има поставен и метален номер.
Описание: Входа на пропастта се разкрива във високата част на циркусното възвишение на 2471 м. н. в. Той има почти кръгла форма и размери 1. 25х1. 00 м. От него тръгва отвес дълбок 24 м. На около 4. 50 м от входа се достига площадка покрита с камъни. Веднага след нея започва постепенно разширяващ се към дъното отвес. Наклона на отвеса е около 80 града. От петнадесетия метър до към двадесетия в северозападната му стена се разкрива тясна пукнатина. По стените му на различни коти има ниши и малки площадки. Дъното на пропастта е наклонено и осеяно с камъни. Снежната тапа, която е изпълвала пропастта в миналото е стопена и се усеща силно въздушно течение от пролука между камъните на дъното. Разчистването на сипея обаче би било доста трудоемко начинание. За момента пропаст Бански суходол №2 е дълбока –25. 90 м и има дължина 9. 77 м. Пещерата е студена. В нея не са извършвани климатични и биоспелеологични изследвания.
Нужен инвентар: Въже 30 м, 4 карабинера, 4 стоманени примки.
Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване на скални халки. На около 3 м от входа се достига до малка площадка. Тук се организират основно и дублиращо закрепване отново на скални халки. История на проучването: Пропастта за първи път е открита и проучена през 1969г. Първата и карта е съставена от инж. Р. Рахнев. Поради объркване в номерацията дълги години е смятяно, че №1 и №2 се свързват и са система а в същност става въпрос за връзка между двата входа на съседната пропаст № 45 А-Б. През 2001г. пропастта е спусната от Н. Орлов ПК “Витоша” София и Н. Стоичков ПК “Хеликтит” София и такава връзка между пропастите №1 и №2 не е установена. Поради тези неточни данни е предприето прекартиране на пещерата през 2005г. Новата и актуална карта на пропастта е дело на Ж. Петров и П. Димитров, членове на ПК “Хеликтит” София. Тя е съставена на 05. 09. 2005г. по време на експедицията “Бански суходол” 2005.
Карта
