Бански суходол № 12

  • Други имена
    БС 12
  • Дължина
    6 m.
  • Дълбочина
    7 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    2510 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Бански суходол № 12 | *БС №12-

    гр. Банско *Благоевградска област –

    Местност: Циркус „Бански суходол“ *Северен Пирин –

    Вихренско-Синанишки карстов район № 402

    Рило-Родопска област

    G P S – E 23, 234108 N 41, 471780 – WGS84 –

    Статус – В национален парк (резерват)

    Достъп Охраняван –

    Рег.№ 2562 *Код № 402073 *НМВ 2510м

    Обща дължина 6м *Денивелация -7м

    История на откриването:

    Открита и картирана от Иван Личков, Сергей Бостанджиев и Ал. Бендерев СПК „Академик“гр. София 1977г, прекартирана от К. Стоичков – ПК“Хеликтит“ гр. София на 30/08/2001г.

    От гр. Банско се тръгва по шосето което води към „Шилигарника” и хижа „Бъндерица”. Достига се до характерен разклон. Лявото разкло- нение е за „Шилигарника”, дясното е за местността „Чалин валог”. Поема се по дясното разклонение на шосето. Пресича се мост над реката и пътя прави няколко характерни завоя. Достига се до мест. „Пещерите”. На това място се виждат в дясно от шосето характерни ниши. От това място трябва да се отделите от шосето и да пресечете ски пътя и характерен поток. Това е и едно от последните места където може да се налее вода. Прехода е дълъг и е добре да сте запасени с вода. След като се пресече потока севърви по черен път който набира плавно денивелация и отвежда до поляни. Хваща се ляво разклонение на пътя (югозападна посока), който отново набира плавно денивелация и отвежда в периферията на гората. На това място е удобно да се оставят колите. Следва преминаване през нисък горист пояс от млади иглолистни насаждения. Достига се до нов разклон. От първия разклон до тук са някъде около 500 м. Поема се в ляво по характерен черен път, който е доста изровен през последните години и не се препоръчва да се минава по него с леки коли. Поема се в югозападна посока. За около 30 минути пътя отвежда до широка поляна обградена отвсякъде с гора. Обикновено на това място може да се обърка пътя, за това следете маркировката оставена от първите групи които са се качили към циркуса. От това място се отделят две пътеки. Много е важно да се хване дясната пътека(западна посока). Пътеката е възходяща и набира бързо дени- велация. Основно се движи от дясно(гледано по посока на качването на характерно дере. На места има паднали дървета, които се заобикалят. По тази пътека се върви между 45 м и 1 час в зависимост отбагажа. Постепенно наклона спада и пътеката пресича дерето. Върви се в горист пояс. Пресича се още веднъж дерето(следете маркировката!), върви се по гористи поляни и следва нов наклонен участък. Дерето остава ниско долу в ляво. Достига се до обширни поляни. Това са така наречените от нас поляни с ягодите. Удобно място за почивка. Следва кратък наклонен участък и пътеката тръгва хоризонтално. Тук някъде е и половината на пътя. Пресича се нов горист пояс и отново се излиза на поляни. От тук за първи път може да се видят и върховете ограждащи циркуса. Пресичат се поляните в източната им страна, като на два пъти се пресича и плитко дере което ги пресича. Последното пресичане е на характерно каменисто дере (запад). Навлиза се в нов горист пояс. Това пресичане е за кратко, защото веднага след него се достига до голяма и наклонена поляна На това място се забелязват и множество довлечени и изпочупени от лавините дървета, в западната част се разкриват и скалисти участъци. Поляната се пресича по диагонал в западна посока, като се набира постепенно денивелация. Да се внимава, защото на места пътеката се губи при пресичането на поляната. Целта е да се достигне гората и да се хване добре отъпкана пътека вюжна посока Пътеката набира денивелация в горист пояс и прави нов характерен завой на запад и няколко серпентини. По нея се излиза над гората и се попада на място обрасло с клек. Тук също трябва да се следи маркировката. Пътеката отвежда до нова обширна поляна. Местността се нарича „Еленино гюбрище”. От тук в южна посока отново се хваща не много добре отъпкана пътека. В дясно(запад)склона е обрасъл с мури и се вижда „Котешкия чал”. От ляво(изток)се виждат зъберите на „Църномогилски чал”. Единствения характерен ориентир е, че трябва да се поеме през средата на поляната и да се държим в близост до клековете. Също така ориентир са и две високи дървета. Трябва да е следи маркировката. Пътеката постепенно навлиза в клековия пояс, като прави няколко последователни завоя на запад и на юг. Набира се доста денивелация. На много места по пътеката си личи ровено от глигани. Достига се до по-полегат участък. От него се поема за кратко в източна посока и отново пътеката завива на юг. Върви се постоянно сред клек. Достига се до малка и скалиста полянка. В дясно си личи голям сипей и скалист участък с много характерна цепка. Поема се отново в източна посока, като пътеката избягва през клековете изкачването на доста неприятен сипей. Отново се хваща в посока юг-югозапад, като наклона е значителен. Изкачва се характерен и необрасъл с клек наклонен участък и се поема вече по хоризонтала източна посока. Почти веднага се попада сред клек. Пътеката свива отново на юг-югозапад. Пресича се така наречения ригел, като пътеката криволичи сред клек. Подминава се скалист въртоп. И не след дълго пътеката свива на запад и почва да се спуска. Излиза се от клека и се поема отново в южна посока. На това място вече сме в циркуса. Пътеката е добре отъпкана и води до скалисти поляни от които се поема в дясно(запад). Това е и последното изкачване преди лагера. Веднага след този участък се попада на заравнение и на лагера. На много места пътеката е маркирана с ленти и пирамидки и не би трябвало да има объркване. В зависимост от багажа изкачването може да е между 3 и 7 часа.

    Местонахождение:

    По азимутно кроки на циркус „Бански суходол“

    Описание на пещерата: Пропастта е образувана в архайски мрамори от

    Добростанската свита. Развита е в серия сивобели мрамори с белезникави ивични оцветявания, спадащи към нискокристалинната метаморфна серия с долнопалеозойска възраст. Те са разнозърнести с ясно изразена слоистост. Пещерата е образувана в монолитна скала и свършва безнадеждно на -6м. като на дъното има малко сняг и чакъл. През малка дупка в стената духа слабо. Не е перспективна за продължение.

    Второ описание: Входът на тази малка пещера се намира в непосредствена

    близост до входовете на пропастите №14, №11, №10 и №9. Неговите размери са 0, 4х1, 4м. От него се слиза по силно низходяща, почти отвесна галерия. На дълбочина 3. 5м се попада на уширение, покрито със сипей. Слиза се по него още 1, 5м и пещерата задънва в снежна тапа, под която си личи, че влиза сипея От дупка между снега и стената се усеща въздушно течение. Във височина се забелязва малък комин, който вероятно опира в близост до повърхността. За евентуално продължение трябва да се изгребе снегът на дъното, който е малко, и да се разчисти сипеят под него. (К. Стоичков)

    Екипиране за ТЕВ:

    Няма данни

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: не
    Стълба: да
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: на дъното снежна тапа + сипей под него