Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
БФС № 1083
№ 402 046 Вихренско-Синанишки район
Бански суходол. № 01.
гр. Банско. циркус Бански суходол. Дължина (10 м), денивелация (-8 м).
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива в южната част на циркуса “Бански суходол” във високата част на циркусното възвишение, разположено в близост до подножието на сипеите, спускащи се от “Кончето”. Тя е разположена на 2469 м. н. в и отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 25-30 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. В непосредствена близост до нея са разположени входовете на пропастите № 45 А-Б (с която има слухова връзка), № 2, № 17, № 41, и № 44. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихренски пещерен подрайон. От лагера се тръгва в южна посока. Пътеката е маркирана с каменни пирамидки. Тя се изкачва с постоянен наклон по посока големия снежник във високата част на циркуса. Покрай пътеката се забелязват големи негативни форми (въртопи). След като се достигне в близост до снежника (той варира различно през годините) и наклона стане по-малък (почти равно) в дясно се забелязва голям и дълбок въртоп. От него се тръгва в западна посока. Върви се по билото на стръмно възвишение на границата с клека. Достига се до заравнение в близост до подножието на кулата под вр. Кутело 2. Следва ново изкачване. Излиза се на ново заравнение. От тук се тръгва в югозападна посока като се слиза за кратко покрай невисоки скални венци. Вдясно се забелязват големите сипеи, спускащи се от “Кончето”, които запълват голям валог. Държи се посока чист запад като се изкачва ново възвишение. Входа на пещерата се намира в най-горната заравнена част на възвишението. Пътеката минава покрай него. за ориентир може да се използва и номерацията, която е написана с червена боя, има поставен и метален номер. Описание: Входа на пещерата се разкрива във връхната заравнена част на циркусното възвишение. Неговите размери са ширина 2. 70 м и дължина 1. 20 м. Той има неправилна форма и в най тясната му част има два зацепени камъка които го правят значително по тесен за проникване. От него в дълбочина се развива къс вертикален участък с дълбочина 3 метра. Дъното представлява уширение с размери 4х2. 20 метра. То е покрито с дребни и едри мраморни блокове. В северозападна посока има тясно затлачено с камъни продължение което излиза на повърхността. От дъното в югоизточна посока се отделя къса и тясна галерия с размери; височина 1. 50 м и ширина 0. 60 м. Излиза се на праг дълбок 3 метра, който отвежда в малка зала със снежна тапа в средата, която варира през годините (понякога тапата е стопена и в пода на пещерата е установена непреодолима пукнатина в дълбочина). По пода се забелязват множество камъни, а по стените и свода белезникави дендрити. В северният край на залата има стеснение от което се долавя въздушно течение и вероятно правещо връзка с малката вертикална ниша намираща се в близост до входа на пещерата. В югозападна посока също има непреодолимо стеснение, от което се долавя силно въздушно течение. То прави връзка с разположената в непосредствена близост пещера БС № 45 А-Б. Пещерата е студена. В нея е измерена температура варираща между 1. 8оС и 5. 5 оС. Биоспелеологични изследвания не са извършвани в нея. Размерите и са незначителни като общата и дължина е 10 м при денивелация – 8 м. Праговете в пещерата са преодолими на „класика” и за тях не е нужен специализиран инвентар.
История на проучването:
Пещерата е открита и проучвана през 1969 г. по време на първата “Академишка” експедиция. Проучени и картирани са пещерите БС №1-№2 от В. Груев и инж. Р. Рахнев и са писани за система. Следващата експедиция е организирана чак през 1977 г. но поради голямата давност от предишното посещение има проблем с намирането на вече откритите пещери и настава объркване при поставянето на номерата им. (поради сравнително големия брой пещери в циркуса и заради недобре водената документация, проблема с местоположението и номерацията на някои пещери остава и до днес). По данни от 1978 г пещерната система е картирана и проучена от П. Георгиев, К. Косев и Т. Кусев. От тогава е и предишната карта на пещерата. Следват множество експедиции и объркването на номерацията се повтаря. По късно се появява и на картен лист с номер БС № 18. По-късно сведения за нея са получени от А. Гяурова от ПК “Витоша” София. През 2001 г пещерата е проверена от К. Стоичков ПК „Хеликтит” София и Н. Орлов ПК “Витоша” София. През 2007 г. е проникнато отново в пещерата БС №45 А-Б от Св. Веселинов и е установена със сигурност слухова връзка с БС № 1 в която е К. Стоичков. Пещерата не може да бъде обявена за система защото има само слухова връзка и теснината не е преодолима. С това се слага и точка на дългогодишното объркване на номерацията. БС №45 А-Б има слухова връзка с БС № 1, но не са система а БС № 2 е отделна пропаст. Актуалната и карта е съставена на 30.08. 2010 по време на междуклубната експедиция „Бански суходол” 2010 от М. Ходжитодоров и К. Стоичков– ПК „Хеликтит” София и М. Кръстев- СПК „Академик” София.
Описание на достъпа
Бански суходол. № 1. гр. Банско. циркус Бански суходол. Вихренско-Синанишки пещерен район№ 402. Вихренски пещерен подрайон. № 1083. Районен № 402 046. Дължина (10 м), денивелация (-8 м).
Местонахождение и достъп:
Входа на пещерата се разкрива в южната част на циркуса “Бански суходол” във високата част на циркусното възвишение, разположено в близост до подножието на сипеите, спускащи се от “Кончето”. Тя е разположена на 2469 м. н. в и отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 25-30 минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м. н. в. В непосредствена близост до нея са разположени входовете на пропастите № 45 А-Б (с която има слухова връзка), № 2, № 17, № 41, и № 44. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район № 402, Вихренски пещерен подрайон. От лагера се тръгва в южна посока. Пътеката е маркирана с каменни пирамидки. Тя се изкачва с постоянен наклон по посока големия снежник във високата част на циркуса. Покрай пътеката се забелязват големи негативни форми (въртопи). След като се достигне в близост до снежника (той варира различно през годините) и наклона стане по-малък (почти равно) в дясно се забелязва голям и дълбок въртоп. От него се тръгва в западна посока. Върви се по билото на стръмно възвишение на границата с клека. Достига се до заравнение в близост до подножието на кулата под вр. Кутело 2. Следва ново изкачване. Излиза се на ново заравнение. От тук се тръгва в югозападна посока като се слиза за кратко покрай невисоки скални венци. Вдясно се забелязват големите сипеи, спускащи се от “Кончето”, които запълват голям валог. Държи се посока чист запад като се изкачва ново възвишение. Входа на пещерата се намира в най-горната заравнена част на възвишението. Пътеката минава покрай него. за ориентир може да се използва и номерацията, която е написана с червена боя, има поставен и метален номер.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Екипирана ТЕВ.Входен отвес 4 м.
Карта
