Атебин делик

  • Други имена
    На ходжата дупето
  • Дължина
    29 m.
  • Дълбочина
    1 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    80 m.
  • Ерозионен базис
    8 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: комари Limonia
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Едноетажна,неразклонена

    Карта

  • Картировач(и)
    Петър Трантеев, Иван Рашков и Здравко Илиев Републиканска експедиция
  • Дата
    1976-09-16
  • Атебин делик

    Местност: Сеир Чеирлик,

    с. Сеслав, Разградски окръг

    Рег № 1492 Код: 104036

    Дължина 29 м., Денивелация -1,2 м.

    Надморска височина 100 м.,  МЕБ 8 м.

    Пещерата „Атебин камък“ се намира на запад – 290 гр. По права линия от центъра на с. Сеслав, около 2200 м., в суходолие на име Сеир Чаирлик. Пътят, освен пеша, е достъпен за кола с повишена проходимост и минава покрай м. Счупения камък, връща обратно по посока към Каца пещера и при малка млада тополова горичка отбива в ляво. На 320  крачки от горичката по левия географски бряг на суходолието, в основата на малък скален венец се намира входът на малка пещера, забулен от гъсти храсти.

    Долнокредните варовици са почти хоризонтални, жълтеникави на цвят.

    Входът е на около 7.5 м. от центъра на долината и е с височина 1.3 м. Надморската му височина е 80 м. Общата дължина на пещерата е 29 м. с много слаб наклон навътре към масива /-1.2 м./. Само привходната част е широка – максимално 2м. Пещерата има предимно северно направление. За привходната част са характерни невисоки площадки, покрит с шума сух род. Намерихме интересни висящи от свода гъби, които не могат да се запазят при условията на експедицията. Наличието на гъбна флора в тази привходна част се дължи на кондензационната влага, която покрива част от свода. Разликите в температурите на входа и т.6 е  доста чуствителна.

    16.09.1976 г. :

    11.00 часа при входа 19.5о С. 11.30 ч. при т.6 – 11.2о С.

    Стените и свода на пещерата са изпъстрени с корозионни дупчици дребни кари. Характерни са малките, добре оформени кубета по надлъжния профил. Сухи „глинени йероглифи“ /леопардова кожа/ има почти из цялата пещера. Около точка 2 на хоризонталния план по лявата стена личи груб калцитов повлек – единствено образувание в пещерата.

    Около точка 7 личат от двете страни някогашните малки губилища на временния поток, сега затлачени с почвен глинест материал. Това както и наклонът на пещерата навътре към масива, показва, че тя е била губилище на някогашния поток в долината.

    Хладината е дала възможност на хиляди комари от вида Лимония да се крият в почти цялата пещера. Археологически материали няма.

    Местоположение

    Карта на район Сесла 1:20000
  • Картировач(и)
  • Дата