Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
ОПИСАНИЕ НА ПЕЩЕРЕН КОМПЛЕКС „АЛЕКСАНДЪР БЛАЖЕВ“ с. Пепелина, област Русенска Намира се в източната част на скалния венец cpещу с. Пепелина. Пещерата има множество входове, които не се виждат. Те се намират в дясно, на около 50 м от характерна квадратна ниша и на 20 м по-високо oт нея. Спрямо ръбът на скалния венец – на около 18 м. До най-удобния вход се достига с екипирана пещерна система -около 25 м. Нейното начало е от малко дръвче, което е единствено по венеца /с азимут към църквата на селото 268 градуса/. На половин метър под ръба има спит и скален клин, след 2 м има нов спит и скален клин /за прехвърляне/ и на 12 м след прехвърлянето е входа, означен на картата с № 23. Пещерата е образуване в аптеки варовици и се развива в С. И. посока. Тя е хоризонтална, лабиринта, тясна, с глинен под, на места със синтрови кори и скални блокове. Желателно е в нея да се прониква с водач oт Русенския пещерен клуб. Още от входа се тръгва наведен, а слел това с пълзене се стига до малък праг със сингрова кора /на около 20 м от входа /. Преминава се между синтровата кора и малък сталактон. Продължава се по каменист пол със синтрови кори и счупени образувания. След 10 м се прескача скална преграда висока 1, 2 м. Пълзи се между образувания, по мокра, разкаляна глина. След oколо 14 м се достига paзклон, като се минава в лявото разклонение. Преминават се 2 скални тесняка, дълги всеки по 6 – 7 м. Достига се нов разклон, като пак се минава в лявото разклонение. Пълзи се 20 м в ниска фурна, след което се излиза в по-висока галерия, с прокопан в глината проход. Преминавайки галерията се достига до голям ребровиден скален блок, който се преодолява отгоре, по дължина. Следва ниска галерия с глинест под. Последователно се преодоляват 2 провирвания, като след тях се продължава напред. ВНИМАНИЕ! В ляво има сериозна опасност от загубване. Следва лабиринтен участък, като най-безпроблемно се преминава по най-левите /в посока навътре/ галерии. След продължително пълзене се влиза в продълговата зала, в която човек може да се изправи. Това е краят на старите части. Новите части са открити в началото на 2000 година от Христо Иванов, Николай Ковачев и Светослав Донев от ПК „Приста“ и продължени чрез серия от прокопавания, в които са участвали и други пещерняци от гр. Русе. Главният инициатор на прокопаването и проучването на тези части е Христо Иванов. Картирането е извършено от Камен Стоянов, Христо Иванов и Теодор Кисимов, през месец септември 2000-та година. За новите части се продължава в края на залата, чрез пълзене по меандриращ прокопан тунел, който преминава в трудно проходим скален тесняк. След преодоляването му, се влиза в продълговата зала. Продължава се в тесен кладенец – 2 м, през ниска галерия и след няколко метра се излиза в друга подобна зала. След тясно провирване следва четвърта заличка, в която има стари драперии, натеци и капеща вода. Следва трудно преодолим тесняк с резки промени в посоката. Излиза се в заличка с множество вторични образувания. Продължението се намира в левия край на залата. След преминаване на тесняк, с калцитнa кора се влиза в първата блокажна зала. След залата се продължава по дълга права галерия, с единични сталактити и сталагмити. След oщe 40 м се стига до втора блокажна зала, в която се влиза много трудно през процеп между тавана и огромен пропаднал блок. След залата следват три провирвания, които водят до висока галерия, която задънва. Продължението се намира по средата на залата – в ляво, като отвежда до ниска блокажна галерия. Следва още една блокажна галерия, в която се върви изправен. В дъното и се преодолява праг + 1, 5 м със суха глина и се влиза в зала с много вторични образувания. Преодолява се скално ребро и след него провирване, за да се влезе в следващата успоредна голяма галерия. В нейното дъно се преодолява отвор, с формата на ключалка, Преодолявайки тесняк 3 м се влиза в последната за сега зала, в средата на която има прокопан тесняк – около 7 м. Края на новите части също е лабиринтен и има опасност от объркване. Надморска височина на входа 80 м, височина над Местния ерозионен базис 45 м, дължина на новите части 634 м
Описание на достъпа
ОПИСАНИЕ НА ПЕЩЕРЕН КОМПЛЕКС „АЛЕКСАНДЪР БЛАЖЕВ“ с. Пепелина, област Русенска Намира се в източната част на скалния венец cpещу с. Пепелина. Пещерата има множество входове, които не се виждат. Те се намират в дясно, на около 50 м от характерна квадратна ниша и на 20 м по-високо oт нея. Спрямо ръбът на скалния венец – на около 18 м. До най-удобния вход се достига с екипирана пещерна система -около 25 м. Нейното начало е от малко дръвче, което е единствено по венеца /с азимут към църквата на селото 268 градуса/. На половин метър под ръба има спит и скален клин, след 2 м има нов спит и скален клин /за прехвърляне/ и на 12 м след прехвърлянето е входа, означен на картата с № 23. Пещерата е образуване в аптеки варовици и се развива в С. И. посока. Тя е хоризонтална, лабиринта, тясна, с глинен под, на места със синтрови кори и скални блокове. Желателно е в нея да се прониква с водач oт Русенския пещерен клуб. Още от входа се тръгва наведен, а слел това с пълзене се стига до малък праг със сингрова кора /на около 20 м от входа /. Преминава се между синтровата кора и малък сталактон. Продължава се по каменист пол със синтрови кори и счупени образувания. След 10 м се прескача скална преграда висока 1, 2 м. Пълзи се между образувания, по мокра, разкаляна глина. След oколо 14 м се достига paзклон, като се минава в лявото разклонение. Преминават се 2 скални тесняка, дълги всеки по 6 – 7 м. Достига се нов разклон, като пак се минава в лявото разклонение. Пълзи се 20 м в ниска фурна, след което се излиза в по-висока галерия, с прокопан в глината проход. Преминавайки галерията се достига до голям ребровиден скален блок, който се преодолява отгоре, по дължина. Следва ниска галерия с глинест под. Последователно се преодоляват 2 провирвания, като след тях се продължава напред. ВНИМАНИЕ! В ляво има сериозна опасност от загубване. Следва лабиринтен участък, като най-безпроблемно се преминава по най-левите /в посока навътре/ галерии. След продължително пълзене се влиза в продълговата зала, в която човек може да се изправи. Това е краят на старите части. Новите части са открити в началото на 2000 година от Христо Иванов, Николай Ковачев и Светослав Донев от ПК „Приста“ и продължени чрез серия от прокопавания, в които са участвали и други пещерняци от гр. Русе. Главният инициатор на прокопаването и проучването на тези части е Христо Иванов. Картирането е извършено от Камен Стоянов, Христо Иванов и Теодор Кисимов, през месец септември 2000-та година. За новите части се продължава в края на залата, чрез пълзене по меандриращ прокопан тунел, който преминава в трудно проходим скален тесняк. След преодоляването му, се влиза в продълговата зала. Продължава се в тесен кладенец – 2 м, през ниска галерия и след няколко метра се излиза в друга подобна зала. След тясно провирване следва четвърта заличка, в която има стари драперии, натеци и капеща вода. Следва трудно преодолим тесняк с резки промени в посоката. Излиза се в заличка с множество вторични образувания. Продължението се намира в левия край на залата. След преминаване на тесняк, с калцитнa кора се влиза в първата блокажна зала. След залата се продължава по дълга права галерия, с единични сталактити и сталагмити. След oщe 40 м се стига до втора блокажна зала, в която се влиза много трудно през процеп между тавана и огромен пропаднал блок. След залата следват три провирвания, които водят до висока галерия, която задънва. Продължението се намира по средата на залата – в ляво, като отвежда до ниска блокажна галерия. Следва още една блокажна галерия, в която се върви изправен. В дъното и се преодолява праг + 1, 5 м със суха глина и се влиза в зала с много вторични образувания. Преодолява се скално ребро и след него провирване, за да се влезе в следващата успоредна голяма галерия. В нейното дъно се преодолява отвор, с формата на ключалка, Преодолявайки тесняк 3 м се влиза в последната за сега зала, в средата на която има прокопан тесняк – около 7 м. Края на новите части също е лабиринтен и има опасност от объркване. Надморска височина на входа 80 м, височина над Местния ерозионен базис 45 м, дължина на новите части 634 м
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: да
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна,лабиринтна с множество входове
Техническо описание
ОПИСАНИЕ НА ПЕЩЕРЕН КОМПЛЕКС „АЛЕКСАНДЪР БЛАЖЕВ“ с. Пепелина, област Русенска Намира се в източната част на скалния венец cpещу с. Пепелина. Пещерата има множество входове, които не се виждат. Те се намират в дясно, на около 50 м от характерна квадратна ниша и на 20 м по-високо oт нея. Спрямо ръбът на скалния венец – на около 18 м. До най-удобния вход се достига с екипирана пещерна система -около 25 м. Нейното начало е от малко дръвче, което е единствено по венеца /с азимут към църквата на селото 268 градуса/. На половин метър под ръба има спит и скален клин, след 2 м има нов спит и скален клин /за прехвърляне/ и на 12 м след прехвърлянето е входа, означен на картата с № 23. Пещерата е образуване в аптеки варовици и се развива в С. И. посока. Тя е хоризонтална, лабиринта, тясна, с глинен под, на места със синтрови кори и скални блокове. Желателно е в нея да се прониква с водач oт Русенския пещерен клуб. Още от входа се тръгва наведен, а слел това с пълзене се стига до малък праг със сингрова кора /на около 20 м от входа /. Преминава се между синтровата кора и малък сталактон. Продължава се по каменист пол със синтрови кори и счупени образувания. След 10 м се прескача скална преграда висока 1, 2 м. Пълзи се между образувания, по мокра, разкаляна глина. След oколо 14 м се достига paзклон, като се минава в лявото разклонение. Преминават се 2 скални тесняка, дълги всеки по 6 – 7 м. Достига се нов разклон, като пак се минава в лявото разклонение. Пълзи се 20 м в ниска фурна, след което се излиза в по-висока галерия, с прокопан в глината проход. Преминавайки галерията се достига до голям ребровиден скален блок, който се преодолява отгоре, по дължина. Следва ниска галерия с глинест под. Последователно се преодоляват 2 провирвания, като след тях се продължава напред. ВНИМАНИЕ! В ляво има сериозна опасност от загубване. Следва лабиринтен участък, като най-безпроблемно се преминава по най-левите /в посока навътре/ галерии. След продължително пълзене се влиза в продълговата зала, в която човек може да се изправи. Това е краят на старите части. Новите части са открити в началото на 2000 година от Христо Иванов, Николай Ковачев и Светослав Донев от ПК „Приста“ и продължени чрез серия от прокопавания, в които са участвали и други пещерняци от гр. Русе. Главният инициатор на прокопаването и проучването на тези части е Христо Иванов. Картирането е извършено от Камен Стоянов, Христо Иванов и Теодор Кисимов, през месец септември 2000-та година. За новите части се продължава в края на залата, чрез пълзене по меандриращ прокопан тунел, който преминава в трудно проходим скален тесняк. След преодоляването му, се влиза в продълговата зала. Продължава се в тесен кладенец – 2 м, през ниска галерия и след няколко метра се излиза в друга подобна зала. След тясно провирване следва четвърта заличка, в която има стари драперии, натеци и капеща вода. Следва трудно преодолим тесняк с резки промени в посоката. Излиза се в заличка с множество вторични образувания. Продължението се намира в левия край на залата. След преминаване на тесняк, с калцитнa кора се влиза в първата блокажна зала. След залата се продължава по дълга права галерия, с единични сталактити и сталагмити. След oщe 40 м се стига до втора блокажна зала, в която се влиза много трудно през процеп между тавана и огромен пропаднал блок. След залата следват три провирания, които водят до висока галерия, която задънва. Продължението се намира по средата на залата – в ляво, като отвежда до ниска блокажна галерия. Следва още една блокажна галерия, в която се върви изправен. В дъното и се преодолява праг + 1, 5 м със суха глина и се влиза в зала с много вторични образувания. Преодолява се скално ребро и след него провиране, за да се влезе в следващата успоредна голяма галерия. В нейното дъно се преодолява отвор, с формата на ключалка, Преодолявайки тесняк 3 м се влиза в последната за сега зала, в средата на която има прокопан тесняк – около 7 м. Края на новите части също е лабиринтен и има опасност от объркване. Надморска височина на входа 80 м, височина над Местния ерозионен базис 45 м, дължина на новите части 634 м
Карта
