Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Установени осем вида от безгръбначна фауна
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Аладжанската пещера“
с. Горталово *Община Плевен –
Плевенска област –
Местност – „Гущера“ / „Върли дол“ –
Плевенско-Никополски район № 102 –
Дунавска равнина –
GPS E 24, 322350 N 43, 185240 – WGS84
Статус В национален парк (резерват)-
Обща дължина 1088m Денивелация 47м.(-41м, 6м)
Рег.№ 3301 *Код: 102055 *НМВ 238m.
Намира се на 2, 5км ЮЗ от с. Горталово, в защитената местност „Гущера“. От центъра на с. Горталово се тръгва по асфалтирана улица към Разцепения камък. Точно преди него, при последните къщи има уширение с туристически табели. Тук се оставя колата. От тук вляво, пресичайки реката по мостче, се стига до табела „Римси път”. Тръгва се по него. Доста обрасъл е, но си личи ясно. Върви по дъното на дерето, като леко се изкачва нагоре. След около 250 метра се минава покрай каптирано изворче. Пътят става по тесен и продължава нагоре. Следва се докато излезе на платото горе, където се откриват множество ниви с няколко гористи ивици. Тук се пресича черен път. Виждат се два гористи острова. Продължава се към този който е право пред нас и е по- близък. Не се следва пътека, а се цепи направо през оранта. При достигането на гората се влиза в нея откъм най- близката от нашата посока част. Тук, на 10-тина метра навътре в гората се търси фуниевиден въртоп. В него е входа на дупката с размери 80х80 см. Прехода от Горталово до пещерата отнема между 20 и 30 минути.
История на откриването:.
Открита през 1979г от ПК „Студенец“гр. Плевен, изследвана и картирана от К. Петков, С. Газдов, Б. Гарев, М. Димитров, В. Чапанов, П. Памукчиев и др. през периода 1981-1986 г. Приема режима на защита на местността. Образувана в горнокредни варовици с мастрихтска възраст.
Описание на пещерата:
Входът е разположен в малка горичка на дъното на фуниевиден въртоп. Има кръгла форма с диаметър до 70-80см. Основна галерия слиза стъпаловидно до 8м кладенец, водещ до долен етаж с подземна река. В едно от разклоненията на основната галерия, на горното ниво се образува лабиринт с обща дължина 105м и площ 400м2. Цевични сталактити във входните части на основната галерия. Подземният поток се подхранва от валежни и кондензационни води, формирани във водосбора – увала с размери 3х2км. Фауната включва още неописана троглобионтна стоножка. „След входа следват няколко класики по 1-2м. На около 50-ия метър се стига разклон. Напред задънва, а вдясно се образува малък лабиринт от тесни галерии. Основната галерия продължава в ляво, където след няколо метра се достига до кладенец с дълбочина 8м. Екипира се на стълба, вързана на скална халка. Слизането на класика, макар и възможно, не е препоръчително. В долната си част кладенеца става камбана. Веднага след отвеса следва ново разклонение, като дясното задънва след 60-ина метра в пясъчни наслаги и кал. Отново се тръгва по лявото разклонение, където се появява река. Върви се само по течението й. От тук до дъното дупката представлява един меандър с височина мужду 0. 4м и 5-6м и широчина от 0. 4м до 5м. Има няколко разклонения от по 5-6м. В крайните части меандъра стеснява все повече, на няколко места трябва да се легне във водата. Завършва със стеснения и водно- кален сифон. Да се внимава – при снеготопене или валежи, дупката се пълни цялата и няма къде да се бяга! (Явор – „Искър)
Описание 2:
Каскадно-низходяща, двуетажна, разклонена, постоянно водна пещера. Горният етаж е с дължина 209м и максимална денивелация 32м(-27м;+5м). Поради експозицията на входа при дъждове се наводнява. Проникването по време на дъжд крие сериозни опасности. Съществува главна низходяща галерия с много разклонения. Едно от тях води към лабиринт с обща дължина 105м и площ 400 кв. м. Характерно за главната галерия е, че при навлизане в пещерата височината ѝ се увеличава. След множество низходящи каскади се достига до 8-митров кладенец, водещ към долния етаж. През долния етаж протича подземна река. Срещу течението ѝ пещерата завършва със сифон. По течението освен главната водна галерия, която представлява един меандър, съществува и едно ляво разклонение. В самото начало на пещерата в продължение на няколко метра таванът на главната галерия е осеян с множество цевични сталактити Пак там стените са покрити изцяло от множество повлеци със сиво- бял цвят. Въртопът, в който се намира входа на Аладжанската пещера е пресечна точка на две почти перпендикулярни вериги от въртопи общо 16 на брой, разположени в една огромна негативна форма – увала с приблизителни размери 2км на 3 км. Тази увала поглъщаща атмосферните води осигурява едно минимално водно количество от 3-4л/сек. В пещерата са установени 8 вида безгръбначна фауна. Половината от тях са троглоксени събрани в привходните части. Същинската пещерна фауна се среща предимно по главната галерия в довлечени от повърхностните води гниещи вещества. На долния етаж не е установена фауна.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: Низходяща,двуетажна,,разклонена –
Техническо описание
п»ї *Аладжанската пещера“
СЃ. Горталово *Община Плевен –
Плевенска област –
Местност – „Гущера“ / „Върли РґРѕР»“ –
Плевенско-Никополски район в„– 102 –
Дунавска равнина –
GPS E 24, 322350 N 43, 185240 – WGS84
Обща дължина 1088m Денивелация -41m / +6m
Рег. № 3301 *Код: 102055 *НМВ 238m.
/Достъп:/ От центъра на с. Горталово се тръгва по асфалтирана улица към Разцепения камък. Точно преди него, при последните къщи има уширение с туристически табели. Тук се оставя колата. От тук вляво, пресичайки реката по мостче, се стига до табела „Римси път”. Тръгва се по него. Доста обрасъл е, но си личи ясно. Върви по дъното на дерето, като леко се изкачва нагоре. След около 250 метра се минава покрай каптирано изворче. Пътят става по тесен и продължава нагоре. Следва се докато излезе на платото горе, където се откриват множество ниви с няколко гористи ивици. Тук се пресича черен път. Виждат се два гористи острова. Продължава се към този който е право пред нас и е по- близък. Не сеследва пътека, а се цепи направо през оранта. При достигането на гората се влиза в нея откъм най- близката от нашата посока част. Тук, на 10-тина метра навътре в гората се търси фуниевиден въртоп. В него е входа на дупката с размери 80х80 см. Прехода от Горталово до пещерата отнема между 20 и 30 минути.
/Техническо описание:/ След входа следват няколко класики по 1-2 метра. На около 50-тия метър се стига разклон. Напред задънва, а вдясно се образува малък лабиринт от тесни галерии. Основната галерия продължава вляво, където след няколо метра се достига до кладенец с дълбочина 8 метра. Екипира се на стълба вързана на скална халка. Слизането на класика, макар и възможно, не е препоръчително. В долната си част кладенеца става камбана. Веднага след отвеса следва ново разклонение, като дясното задънва след 60-тина метра в пясъчни наслаги и кал. Отново се тръгва по лявото разклонение, където се появява река. Върви се само по течението и. От тук до дъното дупката представлява един меандър с височина мужду 0. 40 и 5-6м. и широчина от части меандъра стеснява все повече, на няколко места трябва да се легне във водата. Завършва със стеснения и водно- кален сифон.
Необходим инвентар: 1 стълбичка 8 метра, два дълги ринга, 1 карабинер (по избор- може и с въже)
Да се внимава! При снеготопене или валежи дупката се пълни цялата и
РЅСЏРјР° РєСЉРґРµ РґР° СЃРµ Р±СЏРіР°!*
Автор: Джу, 2011г.