Вихренско-Синанишки (402)
Обхваща територията около карстовото било на Северен Пирин от Каменишки връх до вр.Вихрен и югозападната част на същия дял от в.Сипаница през в.Шаралия до с.Илинденци, където са разпространени мрамори с протерозойска възраст. Пещери се срещат и в подножието на Пирин, около карстовите извори Язо и Истока край Разлог и между селата Илинденци и Плоски като те са образувани в брекчо-конгломерати с варовикова спойка. Разделен е условно на два подрайона Вихренски и Синанишки. Пещерите във Вихренският подрайон са над 100. По-големите от тях могат да се групират около следните циркуси: Кутело, където се намира най-дълбоката пиринска пропаст „Вихрен“ с дълбочина -165м.; Бански Суходол с пропастите: „20г. Академик“ с дълбочина -118м и „№ 9“ с дълбочина -115м; Каменитица с пропаст „Каменитица 14“ с дълбочина -103м; Байови дупки с пропастта „Челюстница“ с дълбочина -104м. и добре известната „Бъндерица“ край едноименната хижа с дълбочина -125м. В Синанишкия подрайон са проучени около 35 пещери и пропасти. Най-известните обекти тук са: пропастта „Алко“ с дълбочина –130м с дължина 600м и пещерите „Шаралийската“ с дължина 470м, „Римската“ с дължина 293м и „Руйковата“ с дължина 120м.