Карстов район: Врачански (203)

Изцяло обхваща Врачанската планина, планината Козница и част от южните предхълмия на ридовете Милин Камък и Веслец. Образуването на карста е свързано основно с разпространението на юрски и кредни варовици, които имат значителна дебелина. Тук са известни повече от 500 пещери и пропасти, между които са едни от най-дълбоките и дългите в страната, като само във врачанския подрайон се намират 250 пещери между които пропастите: „Барки 14“ с дълбочина -356м, „Беляр“ с дълбочина -282м. и „Барки 18“ с дълбочина -178м над гр.Враца; „Пукоя“ при с.Паволче с дълбочина -178м; „Яворец“ с дълбочина -147м и „Панчови грамади“ с дълбочина -104м край с.Зверино и „Хайдушката“ при с.Бистрец с дълбочина 108м, като същевременно със своята дължина „Барки 14“ (2,600м) и „Беляр“ (2,560м) са и в списъка на най-дългите пещери в у нас. Достойно място големите водни пещери в България заемат тези разположени в Чиренския карстов подрайон край едноименното с. Чирен. Там се намират: „Понора“ с дължина 3,172м и „Младеновата пропаст“ с дължина 1,723м. В обсега на Врачанския подрайон попадат и пещерите край гара Черепиш, които са значително по-малки по размери, но за сметка на това са повече от 130 на брой. Най-дълга от всички тях е „Черепишката пещера“ с дължина 623м. В състава на района влиза и Лакатнишкия подрайон с всеобщо известната „Темна дупка“ с дължина 4,500м край гара Лакатник.